1 А когато цар Езекия <чу думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

3 И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.

Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 М оже би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял.

Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял.

5 И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,

И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая,

6 И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 Е то, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

8 И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

9 И <царят>, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:

А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, пра̀ти пак посланици до Езекия, като каза:

10 Т ака да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 Е то, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?

Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

12 Б оговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 Г де е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 П риклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог.

17 Н аистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 С ега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 Т огава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 Е то словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад <гърба> ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

22 К ого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

23 Г оспода си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.

Господ си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил.

24 А з изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}.

Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

25 Н е си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 З атова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препълнено преди да стане стъбло.

Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.

27 Н о Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,

Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене.

28 П онеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

30 И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

31 З ащото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 З атова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

33 П о пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

34 З ащото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

35 И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха <хора> на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.

36 И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.

37 А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.