1 A nd so it was, when King Hezekiah heard it, that he tore his clothes, covered himself with sackcloth, and went into the house of the Lord.

А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

2 T hen he sent Eliakim, who was over the household, Shebna the scribe, and the elders of the priests, covered with sackcloth, to Isaiah the prophet, the son of Amoz.

И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исая, Амосовия син.

3 A nd they said to him, “Thus says Hezekiah: ‘This day is a day of trouble, and rebuke, and blasphemy; for the children have come to birth, but there is no strength to bring them forth.

Те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е този ден, защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

4 I t may be that the Lord your God will hear all the words of the Rabshakeh, whom his master the king of Assyria has sent to reproach the living God, and will rebuke the words which the Lord your God has heard. Therefore lift up your prayer for the remnant that is left.’”

Може би Господ, твоят Бог, ще чуе всички думи на Рапсак, когото господарят му, асирийският цар, прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ, твоят Бог, чу; затова възнеси молба за остатъка, който е оцелял.

5 S o the servants of King Hezekiah came to Isaiah.

И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая,

6 A nd Isaiah said to them, “Thus you shall say to your master, ‘Thus says the Lord: “Do not be afraid of the words which you have heard, with which the servants of the king of Assyria have blasphemed Me.

Исая им каза: Така да предадете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

7 S urely I will send a spirit upon him, and he shall hear a rumor and return to his own land; and I will cause him to fall by the sword in his own land.”’” Sennacherib’s Threat and Hezekiah’s Prayer

Аз ще вложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от меч в своята земя.

8 T hen the Rabshakeh returned and found the king of Assyria warring against Libnah, for he heard that he had departed from Lachish.

И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото беше чул, че той заминал от Лахис.

9 A nd the king heard concerning Tirhakah king of Ethiopia, “Look, he has come out to make war with you.” So he again sent messengers to Hezekiah, saying,

А царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, пра̀ти пак посланици до Езекия, като каза:

10 “ Thus you shall speak to Hezekiah king of Judah, saying: ‘Do not let your God in whom you trust deceive you, saying, “Jerusalem shall not be given into the hand of the king of Assyria.”

Така да говорите на Юдейския цар Езекия: Твоят Бог, на Когото се уповаваш, да не те мами, като казва: Йерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

11 L ook! You have heard what the kings of Assyria have done to all lands by utterly destroying them; and shall you be delivered?

Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги обрекли на изтребление; че ти ли ще се избавиш?

12 H ave the gods of the nations delivered those whom my fathers have destroyed, Gozan and Haran and Rezeph, and the people of Eden who were in Telassar?

Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми изтребиха: Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

13 W here is the king of Hamath, the king of Arpad, and the king of the city of Sepharvaim, Hena, and Ivah?’”

Къде е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

14 A nd Hezekiah received the letter from the hand of the messengers, and read it; and Hezekiah went up to the house of the Lord, and spread it before the Lord.

А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците и го прочете, той отиде в Господния дом и го разгъна пред Господа.

15 T hen Hezekiah prayed before the Lord, and said: “O Lord God of Israel, the One who dwells between the cherubim, You are God, You alone, of all the kingdoms of the earth. You have made heaven and earth.

И Езекия се помоли пред Господа: Господи, Боже Израелев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всички земни царства; Ти си направил небето и земята.

16 I ncline Your ear, O Lord, and hear; open Your eyes, O Lord, and see; and hear the words of Sennacherib, which he has sent to reproach the living God.

Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати този да похули живия Бог.

17 T ruly, Lord, the kings of Assyria have laid waste the nations and their lands,

Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;

18 a nd have cast their gods into the fire; for they were not gods, but the work of men’s hands—wood and stone. Therefore they destroyed them.

и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

19 N ow therefore, O Lord our God, I pray, save us from his hand, that all the kingdoms of the earth may know that You are the Lord God, You alone.” The Word of the Lord Concerning Sennacherib

И така, сега, Господи, Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всички земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.

20 T hen Isaiah the son of Amoz sent to Hezekiah, saying, “Thus says the Lord God of Israel: ‘Because you have prayed to Me against Sennacherib king of Assyria, I have heard.’

Тогава Исая, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ, Израелевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

21 T his is the word which the Lord has spoken concerning him: ‘The virgin, the daughter of Zion, Has despised you, laughed you to scorn; The daughter of Jerusalem Has shaken her head behind your back!

Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, Сионовата дъщеря; зад гърба ти поклати глава йерусалимската дъщеря.

22 ‘ Whom have you reproached and blasphemed? Against whom have you raised your voice, And lifted up your eyes on high? Against the Holy One of Israel.

Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против Святия Израелев.

23 B y your messengers you have reproached the Lord, And said: “By the multitude of my chariots I have come up to the height of the mountains, To the limits of Lebanon; I will cut down its tall cedars And its choice cypress trees; I will enter the extremity of its borders, To its fruitful forest.

Господ си обидил ти чрез посланиците си, като си казал: С множеството на колесниците си излязох аз върху височината на планините, върху уединенията на Ливан; и ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; и ще вляза в най-крайното помещение по него, в гората на неговия Кармил.

24 I have dug and drunk strange water, And with the soles of my feet I have dried up All the brooks of defense.”

Аз изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всички реки на Египет.

25 ‘ Did you not hear long ago How I made it, From ancient times that I formed it? Now I have brought it to pass, That you should be For crushing fortified cities into heaps of ruins.

Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така че ти да превръщаш укрепени градове в купове развалини.

26 T herefore their inhabitants had little power; They were dismayed and confounded; They were as the grass of the field And the green herb, As the grass on the housetops And grain blighted before it is grown.

Затова жителите им станаха безсилни, уплашиха се и се посрамиха; бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на покрива на къщата и като жито, препълнено, преди да стане стъбло.

27 ‘ But I know your dwelling place, Your going out and your coming in, And your rage against Me.

Но Аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти и буйството ти против Мене.

28 B ecause your rage against Me and your tumult Have come up to My ears, Therefore I will put My hook in your nose And My bridle in your lips, And I will turn you back By the way which you came.

Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си - в устните ти, и ще те върна през пътя, по който си дошъл.

29 ‘ This shall be a sign to you: You shall eat this year such as grows of itself, And in the second year what springs from the same; Also in the third year sow and reap, Plant vineyards and eat the fruit of them.

И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете това, което е саморасло, втората година - това, което израства от същото; а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

30 A nd the remnant who have escaped of the house of Judah Shall again take root downward, And bear fruit upward.

И оцелялото от Юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени долу и ще дава плод горе.

31 F or out of Jerusalem shall go a remnant, And those who escape from Mount Zion. The zeal of the Lord of hosts will do this.’

Защото от Йерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион - оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

32 “ Therefore thus says the Lord concerning the king of Assyria: ‘He shall not come into this city, Nor shoot an arrow there, Nor come before it with shield, Nor build a siege mound against it.

Затова така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в този град, нито ще хвърли там стрела, нито ще дойде пред него с щит, нито ще издигне против него могила.

33 B y the way that he came, By the same shall he return; And he shall not come into this city,’ Says the Lord.

По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, казва Господ;

34 ‘ For I will defend this city, to save it For My own sake and for My servant David’s sake.’” Sennacherib’s Defeat and Death

защото ще защитя този град, за да го избавя, заради Себе Си и заради слугата Ми Давид.

35 A nd it came to pass on a certain night that the angel of the Lord went out, and killed in the camp of the Assyrians one hundred and eighty-five thousand; and when people arose early in the morning, there were the corpses—all dead.

И в същата нощ ангел Господен излезе и порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато на сутринта станаха хората, всички онези бяха мъртви трупове.

36 S o Sennacherib king of Assyria departed and went away, returned home, and remained at Nineveh.

И така, асирийският цар Сенахирим си тръгна, върна се и живееше в Ниневия.

37 N ow it came to pass, as he was worshiping in the temple of Nisroch his god, that his sons Adrammelech and Sharezer struck him down with the sword; and they escaped into the land of Ararat. Then Esarhaddon his son reigned in his place.

А докато се кланяше в светилището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с меч; и побегнаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.