1 N ow it came to pass after the death of Saul, when David had returned from the slaughter of the Amalekites, and David had stayed two days in Ziklag,

След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

2 o n the third day, behold, it happened that a man came from Saul’s camp with his clothes torn and dust on his head. So it was, when he came to David, that he fell to the ground and prostrated himself.

на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

3 A nd David said to him, “Where have you come from?” So he said to him, “I have escaped from the camp of Israel.”

Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

4 T hen David said to him, “How did the matter go? Please tell me.” And he answered, “The people have fled from the battle, many of the people are fallen and dead, and Saul and Jonathan his son are dead also.”

Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

5 S o David said to the young man who told him, “How do you know that Saul and Jonathan his son are dead?”

Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

6 T hen the young man who told him said, “As I happened by chance to be on Mount Gilboa, there was Saul, leaning on his spear; and indeed the chariots and horsemen followed hard after him.

Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

7 N ow when he looked behind him, he saw me and called to me. And I answered, ‘Here I am.’

И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

8 A nd he said to me, ‘Who are you?’ So I answered him, ‘I am an Amalekite.’

А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

9 H e said to me again, ‘Please stand over me and kill me, for anguish has come upon me, but my life still remains in me.’

Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

10 S o I stood over him and killed him, because I was sure that he could not live after he had fallen. And I took the crown that was on his head and the bracelet that was on his arm, and have brought them here to my lord.”

И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

11 T herefore David took hold of his own clothes and tore them, and so did all the men who were with him.

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

12 A nd they mourned and wept and fasted until evening for Saul and for Jonathan his son, for the people of the Lord and for the house of Israel, because they had fallen by the sword.

Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

13 T hen David said to the young man who told him, “Where are you from?” And he answered, “I am the son of an alien, an Amalekite.”

А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 S o David said to him, “How was it you were not afraid to put forth your hand to destroy the Lord ’s anointed?”

Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

15 T hen David called one of the young men and said, “Go near, and execute him!” And he struck him so that he died.

И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

16 S o David said to him, “Your blood is on your own head, for your own mouth has testified against you, saying, ‘I have killed the Lord ’s anointed.’” The Song of the Bow

Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 T hen David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son,

След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

18 a nd he told them to teach the children of Judah the Song of the Bow; indeed it is written in the Book of Jasher:

(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

19 “ The beauty of Israel is slain on your high places! How the mighty have fallen!

Славата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

20 T ell it not in Gath, Proclaim it not in the streets of Ashkelon— Lest the daughters of the Philistines rejoice, Lest the daughters of the uncircumcised triumph.

Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 “ O mountains of Gilboa, Let there be no dew nor rain upon you, Nor fields of offerings. For the shield of the mighty is cast away there! The shield of Saul, not anointed with oil.

Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

22 F rom the blood of the slain, From the fat of the mighty, The bow of Jonathan did not turn back, And the sword of Saul did not return empty.

От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

23 “ Saul and Jonathan were beloved and pleasant in their lives, And in their death they were not divided; They were swifter than eagles, They were stronger than lions.

Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

24 “ O daughters of Israel, weep over Saul, Who clothed you in scarlet, with luxury; Who put ornaments of gold on your apparel.

Израелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

25 “ How the mighty have fallen in the midst of the battle! Jonathan was slain in your high places.

Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

26 I am distressed for you, my brother Jonathan; You have been very pleasant to me; Your love to me was wonderful, Surpassing the love of women.

Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

27 “ How the mighty have fallen, And the weapons of war perished!”

Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!