1 T hen Joshua called the Reubenites, the Gadites, and half the tribe of Manasseh,

Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

2 a nd said to them: “You have kept all that Moses the servant of the Lord commanded you, and have obeyed my voice in all that I commanded you.

Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

3 Y ou have not left your brethren these many days, up to this day, but have kept the charge of the commandment of the Lord your God.

През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

4 A nd now the Lord your God has given rest to your brethren, as He promised them; now therefore, return and go to your tents and to the land of your possession, which Moses the servant of the Lord gave you on the other side of the Jordan.

И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

5 B ut take careful heed to do the commandment and the law which Moses the servant of the Lord commanded you, to love the Lord your God, to walk in all His ways, to keep His commandments, to hold fast to Him, and to serve Him with all your heart and with all your soul.”

Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

6 S o Joshua blessed them and sent them away, and they went to their tents.

И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 N ow to half the tribe of Manasseh Moses had given a possession in Bashan, but to the other half of it Joshua gave a possession among their brethren on this side of the Jordan, westward. And indeed, when Joshua sent them away to their tents, he blessed them,

(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

8 a nd spoke to them, saying, “Return with much riches to your tents, with very much livestock, with silver, with gold, with bronze, with iron, and with very much clothing. Divide the spoil of your enemies with your brethren.”

като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

9 S o the children of Reuben, the children of Gad, and half the tribe of Manasseh returned, and departed from the children of Israel at Shiloh, which is in the land of Canaan, to go to the country of Gilead, to the land of their possession, which they had obtained according to the word of the Lord by the hand of Moses. An Altar by the Jordan

И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

10 A nd when they came to the region of the Jordan which is in the land of Canaan, the children of Reuben, the children of Gad, and half the tribe of Manasseh built an altar there by the Jordan—a great, impressive altar.

И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

11 N ow the children of Israel heard someone say, “Behold, the children of Reuben, the children of Gad, and half the tribe of Manasseh have built an altar on the frontier of the land of Canaan, in the region of the Jordan—on the children of Israel’s side.”

А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

12 A nd when the children of Israel heard of it, the whole congregation of the children of Israel gathered together at Shiloh to go to war against them.

И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 T hen the children of Israel sent Phinehas the son of Eleazar the priest to the children of Reuben, to the children of Gad, and to half the tribe of Manasseh, into the land of Gilead,

Израелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

14 a nd with him ten rulers, one ruler each from the chief house of every tribe of Israel; and each one was the head of the house of his father among the divisions of Israel.

и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

15 T hen they came to the children of Reuben, to the children of Gad, and to half the tribe of Manasseh, to the land of Gilead, and they spoke with them, saying,

Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

16 “ Thus says the whole congregation of the Lord: ‘What treachery is this that you have committed against the God of Israel, to turn away this day from following the Lord, in that you have built for yourselves an altar, that you might rebel this day against the Lord ?

Така казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

17 I s the iniquity of Peor not enough for us, from which we are not cleansed till this day, although there was a plague in the congregation of the Lord,

Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

18 b ut that you must turn away this day from following the Lord ? And it shall be, if you rebel today against the Lord, that tomorrow He will be angry with the whole congregation of Israel.

а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

19 N evertheless, if the land of your possession is unclean, then cross over to the land of the possession of the Lord, where the Lord ’s tabernacle stands, and take possession among us; but do not rebel against the Lord, nor rebel against us, by building yourselves an altar besides the altar of the Lord our God.

Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

20 D id not Achan the son of Zerah commit a trespass in the accursed thing, and wrath fell on all the congregation of Israel? And that man did not perish alone in his iniquity.’”

Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

21 T hen the children of Reuben, the children of Gad, and half the tribe of Manasseh answered and said to the heads of the divisions of Israel:

Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

22 “ The Lord God of gods, the Lord God of gods, He knows, and let Israel itself know—if it is in rebellion, or if in treachery against the Lord, do not save us this day.

Могъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

23 I f we have built ourselves an altar to turn from following the Lord, or if to offer on it burnt offerings or grain offerings, or if to offer peace offerings on it, let the Lord Himself require an account.

Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

24 B ut in fact we have done it for fear, for a reason, saying, ‘In time to come your descendants may speak to our descendants, saying, “What have you to do with the Lord God of Israel?

Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

25 F or the Lord has made the Jordan a border between you and us, you children of Reuben and children of Gad. You have no part in the Lord.” So your descendants would make our descendants cease fearing the Lord.’

Понеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

26 T herefore we said, ‘Let us now prepare to build ourselves an altar, not for burnt offering nor for sacrifice,

Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27 b ut that it may be a witness between you and us and our generations after us, that we may perform the service of the Lord before Him with our burnt offerings, with our sacrifices, and with our peace offerings; that your descendants may not say to our descendants in time to come, “You have no part in the Lord.”’

а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

28 T herefore we said that it will be, when they say this to us or to our generations in time to come, that we may say, ‘Here is the replica of the altar of the Lord which our fathers made, though not for burnt offerings nor for sacrifices; but it is a witness between you and us.’

Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 F ar be it from us that we should rebel against the Lord, and turn from following the Lord this day, to build an altar for burnt offerings, for grain offerings, or for sacrifices, besides the altar of the Lord our God which is before His tabernacle.”

Господ да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

30 N ow when Phinehas the priest and the rulers of the congregation, the heads of the divisions of Israel who were with him, heard the words that the children of Reuben, the children of Gad, and the children of Manasseh spoke, it pleased them.

А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

31 T hen Phinehas the son of Eleazar the priest said to the children of Reuben, the children of Gad, and the children of Manasseh, “This day we perceive that the Lord is among us, because you have not committed this treachery against the Lord. Now you have delivered the children of Israel out of the hand of the Lord.”

И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

32 A nd Phinehas the son of Eleazar the priest, and the rulers, returned from the children of Reuben and the children of Gad, from the land of Gilead to the land of Canaan, to the children of Israel, and brought back word to them.

Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

33 S o the thing pleased the children of Israel, and the children of Israel blessed God; they spoke no more of going against them in battle, to destroy the land where the children of Reuben and Gad dwelt.

И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

34 T he children of Reuben and the children of Gad called the altar, Witness, “For it is a witness between us that the Lord is God.”

А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.