1 A fter these deeds of faithfulness, Sennacherib king of Assyria came and entered Judah; he encamped against the fortified cities, thinking to win them over to himself.

След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

2 A nd when Hezekiah saw that Sennacherib had come, and that his purpose was to make war against Jerusalem,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

3 h e consulted with his leaders and commanders to stop the water from the springs which were outside the city; and they helped him.

се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 T hus many people gathered together who stopped all the springs and the brook that ran through the land, saying, “Why should the kings of Assyria come and find much water?”

И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 A nd he strengthened himself, built up all the wall that was broken, raised it up to the towers, and built another wall outside; also he repaired the Millo in the City of David, and made weapons and shields in abundance.

Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 T hen he set military captains over the people, gathered them together to him in the open square of the city gate, and gave them encouragement, saying,

Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

7 “ Be strong and courageous; do not be afraid nor dismayed before the king of Assyria, nor before all the multitude that is with him; for there are more with us than with him.

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8 W ith him is an arm of flesh; but with us is the Lord our God, to help us and to fight our battles.” And the people were strengthened by the words of Hezekiah king of Judah.

С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

9 A fter this Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem (but he and all the forces with him laid siege against Lachish), to Hezekiah king of Judah, and to all Judah who were in Jerusalem, saying,

След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

10 “ Thus says Sennacherib king of Assyria: ‘In what do you trust, that you remain under siege in Jerusalem?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

11 D oes not Hezekiah persuade you to give yourselves over to die by famine and by thirst, saying, “The Lord our God will deliver us from the hand of the king of Assyria”?

Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 H as not the same Hezekiah taken away His high places and His altars, and commanded Judah and Jerusalem, saying, “You shall worship before one altar and burn incense on it”?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

13 D o you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the nations of those lands in any way able to deliver their lands out of my hand?

Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 W ho was there among all the gods of those nations that my fathers utterly destroyed that could deliver his people from my hand, that your God should be able to deliver you from my hand?

Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 N ow therefore, do not let Hezekiah deceive you or persuade you like this, and do not believe him; for no god of any nation or kingdom was able to deliver his people from my hand or the hand of my fathers. How much less will your God deliver you from my hand?’”

И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

16 F urthermore, his servants spoke against the Lord God and against His servant Hezekiah.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 H e also wrote letters to revile the Lord God of Israel, and to speak against Him, saying, “As the gods of the nations of other lands have not delivered their people from my hand, so the God of Hezekiah will not deliver His people from my hand.”

Той писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

18 T hen they called out with a loud voice in Hebrew to the people of Jerusalem who were on the wall, to frighten them and trouble them, that they might take the city.

Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

19 A nd they spoke against the God of Jerusalem, as against the gods of the people of the earth—the work of men’s hands. Sennacherib’s Defeat and Death

и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 N ow because of this King Hezekiah and the prophet Isaiah, the son of Amoz, prayed and cried out to heaven.

Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 T hen the Lord sent an angel who cut down every mighty man of valor, leader, and captain in the camp of the king of Assyria. So he returned shamefaced to his own land. And when he had gone into the temple of his god, some of his own offspring struck him down with the sword there.

Тогава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

22 T hus the Lord saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria, and from the hand of all others, and guided them on every side.

Така Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

23 A nd many brought gifts to the Lord at Jerusalem, and presents to Hezekiah king of Judah, so that he was exalted in the sight of all nations thereafter. Hezekiah Humbles Himself

Мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

24 I n those days Hezekiah was sick and near death, and he prayed to the Lord; and He spoke to him and gave him a sign.

В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

25 B ut Hezekiah did not repay according to the favor shown him, for his heart was lifted up; therefore wrath was looming over him and over Judah and Jerusalem.

Но Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

26 T hen Hezekiah humbled himself for the pride of his heart, he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of the Lord did not come upon them in the days of Hezekiah. Hezekiah’s Wealth and Honor

Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

27 H ezekiah had very great riches and honor. And he made himself treasuries for silver, for gold, for precious stones, for spices, for shields, and for all kinds of desirable items;

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

28 s torehouses for the harvest of grain, wine, and oil; and stalls for all kinds of livestock, and folds for flocks.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 M oreover he provided cities for himself, and possessions of flocks and herds in abundance; for God had given him very much property.

При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 T his same Hezekiah also stopped the water outlet of Upper Gihon, and brought the water by tunnel to the west side of the City of David. Hezekiah prospered in all his works.

Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

31 H owever, regarding the ambassadors of the princes of Babylon, whom they sent to him to inquire about the wonder that was done in the land, God withdrew from him, in order to test him, that He might know all that was in his heart. Death of Hezekiah

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

32 N ow the rest of the acts of Hezekiah, and his goodness, indeed they are written in the vision of Isaiah the prophet, the son of Amoz, and in the book of the kings of Judah and Israel.

А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

33 S o Hezekiah rested with his fathers, and they buried him in the upper tombs of the sons of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem honored him at his death. Then Manasseh his son reigned in his place.

И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.