1 A fter these things and this faithfulness, Sennacherib king of Assyria came and entered into Judah, and encamped against the fortified cities, and thought to break into them.

След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

2 A nd when Hezekiah saw that Sennacherib was come, and that he was minded to fight against Jerusalem,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

3 h e took counsel with his princes and his mighty men to stop the fountains of waters that were outside the city; and they helped him.

се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 A nd there was gathered together much people, and they stopped all the fountains, and the torrent that flows through the midst of the land, saying, Why should the kings of Assyria come and find much water?

И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 A nd he strengthened himself, and built up all the wall that was broken down, and raised it up to the towers, and another wall outside, and fortified the Millo of the city of David, and made darts and shields in abundance.

Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 A nd he set captains of war over the people, and assembled them to him on the open place at the gate of the city, and spoke consolingly to them saying,

Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

7 B e strong and courageous, be not afraid nor dismayed for the king of Assyria, nor for all the multitude that is with him; for there are more with us than with him:

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

8 w ith him is an arm of flesh, but with us is Jehovah our God to help us and to fight our battles. And the people depended upon the words of Hezekiah king of Judah.

С него са плътски мишци; с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

9 A fter this, Sennacherib king of Assyria sent his servants to Jerusalem (but he himself was before Lachish, and all his power with him), unto Hezekiah king of Judah, and unto all Judah that were at Jerusalem, saying,

След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

10 T hus says Sennacherib king of Assyria: On what do ye rely that ye abide in the siege in Jerusalem?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

11 D oes not Hezekiah persuade you, to give yourselves over to die by famine and by thirst, saying, Jehovah our God will deliver us out of the hand of the king of Assyria?

Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 H as not the same Hezekiah removed his high places and his altars, and commanded Judah and Jerusalem saying, Ye shall worship before one altar, and burn incense upon it?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

13 D o ye not know what I and my fathers have done to all the peoples of the countries? Were the gods of the nations of the countries in any wise able to deliver their country out of my hand?

Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 W ho is there among all the gods of those nations that my fathers have utterly destroyed, that was able to deliver his people out of my hand, that your God should be able to deliver you out of my hand?

Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 A nd now, let not Hezekiah deceive you, nor persuade you in this manner, neither yet believe him; for no +god of any nation or kingdom was able to deliver his people out of my hand, nor out of the hand of my fathers: how much less shall your God deliver you out of my hand?

И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми - че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

16 A nd his servants spoke yet more against Jehovah, the God, and against his servant Hezekiah.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 A nd he wrote a letter to rail at Jehovah the God of Israel, and to speak against him saying, As the gods of the nations of the countries have not delivered their people out of my hand, so shall not the God of Hezekiah deliver his people out of my hand.

Той писа и писма да хули Господа, Израелевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

18 A nd they cried with a loud voice in the Jewish to the people of Jerusalem that were on the wall, to frighten them and to trouble them; that they might take the city.

Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

19 A nd they spoke of the God of Jerusalem as of the gods of the peoples of the earth, the work of man's hand.

и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 A nd because of this, king Hezekiah and the prophet Isaiah the son of Amoz prayed and cried to heaven.

Затова цар Езекия и пророк Исая, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 A nd Jehovah sent an angel, who cut off all the mighty men of valour, and the princes and the captains in the camp of the king of Assyria. And he returned with shame of face to his own land. And when he was come into the house of his god, they that came forth of his own bowels made him fall there with the sword.

Тогава Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

22 A nd Jehovah saved Hezekiah and the inhabitants of Jerusalem from the hand of Sennacherib the king of Assyria, and from the hand of all, and protected them on every side.

Така Господ избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

23 A nd many brought gifts unto Jehovah to Jerusalem, and precious things to Hezekiah king of Judah; and he was thenceforth magnified in the sight of all the nations.

Мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи. Край на царуването на Езекия

24 I n those days Hezekiah was sick unto death, and he prayed to Jehovah; and he spoke to him and gave him a sign.

В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на Господа, Той му говорѝ и му даде знамение.

25 B ut Hezekiah rendered not again according to the benefit to him, for his heart was lifted up; and there was wrath upon him, and upon Judah and Jerusalem.

Но Езекия не отдаде на Господа според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

26 A nd Hezekiah humbled himself for the pride of his heart, he and the inhabitants of Jerusalem, so that the wrath of Jehovah came not upon them in the days of Hezekiah.

Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че Господният гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

27 A nd Hezekiah had very much riches and honour; and he made himself treasuries for silver, and for gold, and for precious stones, and for spices, and for shields, and for all manner of pleasant vessels;

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

28 s torehouses also for the increase of corn and new wine and oil, and stalls for all manner of beasts, and flocks for the stalls.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 A nd he provided for himself cities, and possessions of flocks and herds in abundance; for God gave him very much substance.

При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 A nd he, Hezekiah, stopped the upper outlet of the waters of Gihon, and brought it straight down to the west side of the city of David. And Hezekiah prospered in all his works.

Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

31 H owever in the ambassadors of the princes of Babylon, who sent to him to inquire of the wonder that was done in the land, God left him, to try him, that he might know all in his heart.

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

32 A nd the rest of the acts of Hezekiah and his good deeds, behold, they are written in the vision of the prophet Isaiah the son of Amoz in the book of the kings of Judah and Israel.

А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исая, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

33 A nd Hezekiah slept with his fathers, and they buried him in the highest place of the sepulchres of the sons of David; and all Judah and the inhabitants of Jerusalem did him honour at his death. And Manasseh his son reigned in his stead.

И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.