1 A nd Jehovah said to Moses, Go in unto Pharaoh, and tell him, Thus saith Jehovah the God of the Hebrews: Let my people go, that they may serve me.

Тогава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

2 F or if thou refuse to let them go, and shalt retain them still,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

3 b ehold, the hand of Jehovah shall be on thy cattle which is in the field, on the horses, on the asses, on the camels, on the oxen and on the sheep, with a very grievous plague.

ръката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

4 A nd Jehovah will distinguish between the cattle of Israel and the cattle of Egypt; and there shall nothing die of all that the children of Israel have.

И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

5 A nd Jehovah appointed a set time, saying, To-morrow will Jehovah do this thing in the land.

И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

6 A nd Jehovah did this thing on the following day, and all the cattle of Egypt died; but of the cattle of the children of Israel died not one.

На другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

7 A nd Pharaoh sent, and behold, there was not one of the cattle of the Israelites dead. But the heart of Pharaoh was hardened, and he did not let the people go.

Фараонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

8 A nd Jehovah said to Moses and to Aaron, Take to yourselves handfuls of ashes of the furnace, and let Moses scatter it toward the heavens before the eyes of Pharaoh.

Тогава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

9 A nd it shall become fine dust over all the land of Egypt, and shall become boils on man and on cattle, breaking out blisters, throughout the land of Egypt.

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

10 A nd they took ashes of the furnace, and stood before Pharaoh; and Moses sprinkled it toward the heavens; and it became boils blisters breaking out on man and on cattle.

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

11 A nd the scribes could not stand before Moses because of the boils; for the boils were on the scribes, and on all the Egyptians.

А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

12 A nd Jehovah made Pharaoh's heart stubborn, and he did not hearken to them, as Jehovah had told Moses.

Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

13 A nd Jehovah said to Moses, Rise up early in the morning, and set thyself before Pharaoh, and say to him, Thus saith Jehovah, the God of the Hebrews: Let my people go, that they may serve me.

След това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

14 F or I will at this time send all my plagues to thy heart, and on thy bondmen, and on thy people; that thou mayest know that there is none like me in all the earth.

Защото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 F or now shall I put forth my hand, and I will smite thee and thy people with pestilence; and thou shalt be cut off from the earth.

Понеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

16 A nd for this very cause have I raised thee up, to shew thee my power; and that my name may be declared in all the earth.

Но Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 D ost thou still exalt thyself against my people, that thou wilt not let them go?

Още ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

18 B ehold, to-morrow about this time I will cause it to rain a very grievous hail, such as hath not been in Egypt since its foundation until now.

Ето, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

19 A nd now send, secure thy cattle, and all that thou hast in the field: all the men and the cattle that are found in the field, and are not brought home—on them the hail shall come down, and they shall die.

И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

20 H e that feared the word of Jehovah among the bondmen of Pharaoh made his bondmen and his cattle flee into the houses.

И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

21 B ut he that did not regard the word of Jehovah left his bondmen and his cattle in the field.

а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

22 A nd Jehovah said to Moses, Stretch out thy hand toward the heavens, that there may be hail throughout the land of Egypt, upon men, and upon cattle, and upon every herb of the field in the land of Egypt.

Тогава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

23 A nd Moses stretched out his staff toward the heavens, and Jehovah gave thunder and hail; and the fire ran along the ground; and Jehovah rained hail on the land of Egypt.

Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

24 A nd there was hail, and fire mingled with the hail, very grievous, such as there had been none like it in all the land of Egypt since it became a nation.

Така имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

25 A nd the hail smote throughout the land of Egypt all that was in the field, both men and cattle; and the hail smote every herb of the field, and broke every tree of the field.

В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

26 O nly in the land of Goshen, where the children of Israel were, was there no hail.

Само в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

27 A nd Pharaoh sent, and called Moses and Aaron, and said to them, I have sinned this time: Jehovah is the righteous, but I and my people are the wicked.

Тогава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

28 I ntreat Jehovah that it may be enough, that there be no more thunder of God and hail; and I will let you go, and ye shall stay no longer!

Помолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

29 A nd Moses said to him, When I go out of the city, I will spread out my hands to Jehovah: the thunder will cease, and there will be no more hail; that thou mayest know that the earth is Jehovah's.

А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

30 B ut as to thee and thy bondmen, I know that ye do not yet fear Jehovah Elohim.

Обаче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

31 A nd the flax and the barley were smitten; for the barley was in the ear, and the flax was bolled.

(Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

32 B ut the wheat and the spelt were not smitten; for they were not come out into ear.

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

33 A nd Moses went out of the city from Pharaoh, and spread out his hands to Jehovah; and the thunders and hail ceased, and the rain was not poured on the earth.

И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 A nd Pharaoh saw that the rain and the hail and the thunders had ceased, and he sinned yet more, and hardened his heart, he, and his bondmen.

Но след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

35 A nd the heart of Pharaoh was stubborn, neither would he let the children of Israel go, as Jehovah had spoken by Moses.

Сърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.