1 A nd afterwards Moses and Aaron went in, and said to Pharaoh, Thus saith Jehovah, the God of Israel, Let my people go that they may celebrate a feast to me in the wilderness.

След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 A nd Pharaoh said, Who is Jehovah, to whose voice I am to hearken to let Israel go? I do not know Jehovah, neither will I let Israel go.

Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 A nd they said, The God of the Hebrews has met with us: let us go, we pray thee, three days' journey into the wilderness, and sacrifice to Jehovah our God; lest he fall upon us with pestilence or with sword.

А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 A nd the king of Egypt said to them, Why do ye, Moses and Aaron, wish to have the people go off from their works? Away, to your burdens!

Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

5 A nd Pharaoh said, Behold the people of the land are now many, and ye wish to make them rest from their burdens.

Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

6 A nd Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people, and their officers, saying,

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 Y e shall no more give the people straw to make brick, as heretofore: let them go and gather straw for themselves.

Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 A nd the number of the bricks they have made heretofore shall ye lay upon them: ye shall not diminish any of it, for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et them put heavier labour on the men, that they may be taken up with it, and not regard vain words.

Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 A nd the taskmasters of the people and their officers went out and spoke to the people, saying, Thus says Pharaoh: I will not give you straw:

И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 g o ye, get yourselves straw where ye may find it; but none of your work shall be diminished.

Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 A nd the people were scattered abroad throughout the land of Egypt to gather stubble for straw.

Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 A nd the taskmasters urged, saying, Fulfil your labours, the daily work, as when there was straw.

А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 A nd the officers of the children of Israel, whom Pharaoh's taskmasters had set over them, were beaten, it was said, Why have ye not fulfilled your task in making brick, both yesterday and to-day, as heretofore?

И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 T hen the officers of the children of Israel came and cried to Pharaoh, saying, Why dost thou deal thus with thy bondmen?

Тогава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to thy bondmen, and they say to us, Make brick; and behold, thy bondmen are beaten, but it is the fault of thy people.

Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 A nd he said, Ye are idle, idle! therefore ye say, Let us go and sacrifice to Jehovah.

Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 A nd now go—work! and straw shall not be given you, and ye shall deliver the measure of bricks.

Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 A nd the officers of the children of Israel saw it stood ill with them, because it was said, Ye shall not diminish anything from your bricks, the daily work.

И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

20 A nd they met Moses and Aaron, who stood there to meet them, as they came out from Pharaoh.

И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

21 A nd they said to them, Jehovah look upon you and judge, that ye have made our odour to stink in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his bondmen, putting a sword into their hand to kill us!

и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

22 A nd Moses returned to Jehovah, and said, Lord, why hast thou done evil to this people? why now hast thou sent me?

Тогава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

23 F or ever since I came to Pharaoh to speak in thy name, he hath done evil to this people; neither hast thou delivered thy people at all!

Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?