1 W hoso loveth discipline loveth knowledge, but he that hateth reproof is brutish.

Който обича поправление, обича знание, но който мрази изобличения, е невеж.

2 A good obtaineth favour of Jehovah; but a man of mischievous devices will he condemn.

Добрият човек намира благоволение пред Господа; а зломислещия Той ще осъди.

3 A man shall not be established by wickedness; but the root of the righteous shall not be moved.

Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, а коренът на праведните няма да се поклати.

4 A woman of worth is a crown to her husband; but she that maketh ashamed is as rottenness in his bones.

Добродетелната жена е венец на мъжа си; а онази, която докарва срам, е като гнилост в костите му.

5 T he thoughts of the righteous are right; the counsels of the wicked are deceit.

Мислите на праведните са справедливи, а намеренията на нечестивите са коварство.

6 T he words of the wicked are a lying-in-wait for blood; but the mouth of the upright shall deliver them.

Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; а устата на праведните ще ги избавят.

7 O verthrow the wicked, and they are no; but the house of the righteous shall stand.

Нечестивите се съсипват и ги няма, а домът на праведните ще стои.

8 A man is commended according to his wisdom; but he that is of a perverted heart shall be despised.

Човек бива похвален според разума си, а опакият в сърце ще бъде поругаван.

9 B etter is he that is lightly esteemed, and hath a servant, than he that honoureth himself, and lacketh bread.

По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, от онзи, който се надига и няма хляб.

10 A righteous man is concerned for the life of his beast; but the tender mercies of the wicked are cruel.

Праведният се грижи за живота на добитъка си, а благостите на нечестивите са немилостиви.

11 H e that tilleth his land shall be satisfied with bread; but he that followeth the worthless is void of understanding.

Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

12 T he wicked desireth the net of evil; but the root of the righteous yieldeth.

Нечестивият търси такава плячка, каквато вземат злите, а коренът на праведния дава плод.

13 I n the transgression of the lips is an evil snare; but a righteous shall go forth out of trouble.

В престъплението на устните се намира опасна примка, а праведният ще се отърве от затруднение.

14 A man is satisfied with good by the fruit of his mouth; and the recompense of a man's hands shall be rendered unto him.

От плода на устата си човек се насища с добрини; и според делата на ръцете на човека му се въздава.

15 T he way of a fool is right in his own eyes; but he that is wise hearkeneth unto counsel.

Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.

16 T he vexation of the fool is presently known; but a prudent covereth shame.

Безумният показва явно отегчението си, а благоразумният скрива оскърблението.

17 H e that uttereth truth sheweth forth righteousness; but a false witness deceit.

Който диша истина, възвестява правдата, а лъжесвидетелят - измамата.

18 T here is that babbleth like the piercings of a sword; but the tongue of the wise is health.

Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите докарва здраве.

19 T he lip of truth shall be established for ever; but a lying tongue is but for a moment.

Устните, които говорят истината, ще се утвърдят завинаги, а лъжливият език ще трае за минута.

20 D eceit is in the heart of them that devise evil; but to the counsellors of peace is joy.

Измама има в сърцето на онези, които планират зло; а радост имат тези, които съветват за мир.

21 T here shall no evil happen to a righteous; but the wicked shall be filled with mischief.

Никаква пакост няма да се случи на праведния, а нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

22 L ying lips are an abomination to Jehovah; but they that deal truly are his delight.

Лъжливите устни са мерзост за Господа, а онези, които постъпват вярно, са приятни на Него.

23 A prudent man concealeth knowledge; but the heart of the foolish proclaimeth folly.

Благоразумният човек покрива знанието си, а сърцето на безумните изказва глупостта си.

24 T he hand of the diligent shall bear rule; but the slothful shall be under tribute.

Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени.

25 H eaviness in the heart of man maketh it stoop; but a good word maketh it glad.

Тъгата смирява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.

26 T he righteous guideth his neighbour; but the way of the wicked misleadeth them.

Праведният води ближния си, а пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

27 T he slothful roasteth not what he took in hunting; but man's precious substance is to the diligent.

Ленивият не пече лова си; а скъпоценностите на хората са за трудолюбивия.

28 I n the path of righteousness is life, and in the pathway thereof there is no death.

В пътя на правдата има живот и в пътеката ѝ няма смърт.