1 A nd there was a certain man of Ramathaim-zophim, of mount Ephraim, and his name was Elkanah, the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephrathite.

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 A nd he had two wives: the name of the one was Hannah, and the name of the other Peninnah; and Peninnah had children, but Hannah had no children.

Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 A nd this man went up out of his city from year to year to worship and to sacrifice to Jehovah of hosts in Shiloh. And the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, the priests of Jehovah, were there.

Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

4 A nd it came to pass on the day that Elkanah sacrificed, he gave to Peninnah his wife and to all her sons and her daughters portions;

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 b ut to Hannah he used to give a double portion, for he loved Hannah; but Jehovah had shut up her womb.

а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 A nd her adversary provoked her much also, to make her fret, because Jehovah had shut up her womb.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 A nd he did so year by year, as often as she went up to the house of Jehovah, she provoked her thus; and she wept and did not eat.

(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 A nd Elkanah her husband said to her, Hannah, why weepest thou? and why eatest thou not? and why is thy heart grieved? Am not I better to thee than ten sons?

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 A nd Hannah rose up after they had eaten in Shiloh, and after they had drunk; (now Eli the priest sat upon the seat by the door-post of the temple of Jehovah;)

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 a nd she was in bitterness of soul, and prayed to Jehovah, and wept much.

И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 A nd she vowed a vow, and said, O Jehovah of hosts, if thou wilt indeed look on the affliction of thy handmaid, and remember me, and not forget thy handmaid, but wilt give unto thy handmaid a man child, then I will give him to Jehovah all the days of his life, and there shall no razor come upon his head.

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 A nd it came to pass as she continued praying before Jehovah, that Eli marked her mouth.

А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 N ow Hannah spoke in her heart; only her lips moved, but her voice was not heard; and Eli thought she was drunken.

Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 A nd Eli said to her, How long wilt thou be drunken? put away thy wine from thee.

И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 A nd Hannah answered and said, No, my lord, I am a woman of a sorrowful spirit: I have drunk neither wine nor strong drink, but have poured out my soul before Jehovah.

А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

16 T ake not thy handmaid for a daughter of Belial: for out of the abundance of my grief and provocation have I spoken hitherto.

Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 A nd Eli answered and said, Go in peace; and the God of Israel grant thee thy petition which thou hast asked of him.

Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 A nd she said, Let thy bondwoman find grace in thy sight. And the woman went her way, and did eat, and her countenance was no more.

А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 A nd they rose up early in the morning and worshipped before Jehovah, and returned and came to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife; and Jehovah remembered her.

И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 A nd it came to pass when the time was come about after Hannah had conceived, that she bore a son, and called his name Samuel, Because I have asked him of Jehovah.

И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

21 A nd Elkanah her husband, and all his house, went up to sacrifice to Jehovah the yearly sacrifice and his vow.

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 B ut Hannah did not go up, for she said to her husband, until the child is weaned; then will I bring him, that he may appear before Jehovah, and there abide for ever.

Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 A nd Elkanah her husband said to her, Do what is good in thy sight: abide until thou hast weaned him; only, may Jehovah fulfil his word. And the woman abode, and gave her son suck until she weaned him.

Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 A nd she took him up with her when she had weaned him, with three bullocks, and one ephah of flour, and a flask of wine, and brought him to the house of Jehovah to Shiloh; and the boy was young.

И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 A nd they slaughtered the bullock, and brought the boy to Eli.

След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 A nd she said, Oh my lord, thy soul liveth, my lord, I am the woman that stood by thee here to pray to Jehovah.

А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

27 F or this boy I prayed; and Jehovah has granted me my petition which I asked of him.

За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 A nd also I have lent him to Jehovah: all the days that he lives, he is lent to Jehovah. And he worshipped Jehovah there.

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.