1 T here was a certain man of Ramathaim-zophim, of the hill country of Ephraim, named Elkanah son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 H e had two wives, one named Hannah and the other named Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had none.

Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 T his man went from his city year by year to worship and sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh, where Hophni and Phinehas, the two sons of Eli, were the Lord’s priests.

Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

4 W hen the day came that Elkanah sacrificed, he would give to Peninnah his wife and all her sons and daughters portions.

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 B ut to Hannah he gave a double portion, for he loved Hannah, but the Lord had given her no children.

а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 a nd her rival provoked her greatly to vex her, because the Lord had left her childless.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 S o it was year after year; whenever Hannah went up to the Lord’s house, Peninnah provoked her, so she wept and did not eat.

(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 T hen Elkanah her husband said to her, Hannah, why do you cry? And why do you not eat? And why are you grieving? Am I not more to you than ten sons?

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 S o Hannah rose after they had eaten and drunk in Shiloh. Now Eli the priest was sitting on his seat beside a post of the temple (tent) of the Lord.

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 A nd was in distress of soul, praying to the Lord and weeping bitterly.

И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 S he vowed, saying, O Lord of hosts, if You will indeed look on the affliction of Your handmaid and remember, and not forget Your handmaid but will give me a son, I will give him to the Lord all his life; no razor shall touch his head.

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 A nd as she continued praying before the Lord, Eli noticed her mouth.

А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 H annah was speaking in her heart; only her lips moved but her voice was not heard. So Eli thought she was drunk.

Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 E li said to her, How long will you be intoxicated? Put wine away from you.

И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 B ut Hannah answered, No, my lord, I am a woman of a sorrowful spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I was pouring out my soul before the Lord.

А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

16 R egard not your handmaid as a wicked woman; for out of my great complaint and bitter provocation I have been speaking.

Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 T hen Eli said, Go in peace, and may the God of Israel grant your petition which you have asked of Him.

Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 H annah said, Let your handmaid find grace in your sight. So went her way and ate, her countenance no longer sad.

А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 T he family rose early the next morning, worshiped before the Lord, and returned to their home in Ramah. Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her.

И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 H annah became pregnant and in due time bore a son and named him Samuel, Because, she said, I have asked him of the Lord.

И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

21 A nd Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and pay his vow.

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 B ut Hannah did not go, for she said to her husband, I will not go until the child is weaned, and then I will bring him, that he may appear before the Lord and remain there as long as he lives.

Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 E lkanah her husband said to her, Do what seems best to you. Wait until you have weaned him; only may the Lord establish His word. So Hannah remained and nursed her son until she weaned him.

Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 W hen she had weaned him, she took him with her, with a three-year-old bull, an ephah of flour, and a skin bottle of wine, and brought Samuel to the Lord’s house in Shiloh. The child was growing.

И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 T hen they slew the bull, and brought the child to Eli.

След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 H annah said, Oh, my lord! As your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here praying to the Lord.

А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

27 F or this child I prayed, and the Lord has granted my petition made to Him.

За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 T herefore I have given him to the Lord; as long as he lives he is given to the Lord. And they worshiped the Lord there.

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.