1 A nd the men of Ephraim said to Gideon, Why have you treated us like this, not calling us when you went to fight with Midian? And they quarreled with him furiously.

Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.

2 A nd he said to them, What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?

3 G od has given into your hands the princes of Midian, Oreb and Zeeb, and what was I able to do in comparison with you? Then their anger toward him was abated when he had said that.

Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.

4 A nd Gideon came to the Jordan and passed over, he and the 300 men with him, faint yet pursuing.

Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.

5 A nd he said to the men of Succoth, Give, I pray you, loaves of bread to the people who follow me, for they are faint, and I am pursuing Zebah and Zalmunna, kings of Midian.

Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

6 A nd the princes of Succoth said, Are Zebah and Zalmunna already in your hand, that we should give bread to your army?

А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?

7 A nd Gideon said, For that, when the Lord has delivered Zebah and Zalmunna into my hand, I will thresh your flesh with the thorns and briers of the wilderness!

А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.

8 A nd he went from there up to Penuel and made the same request, and the men of Penuel answered him as the men of Succoth had done.

Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

9 A nd said to the men of Penuel, When I come again in peace, I will break down this tower.

А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.

10 N ow Zebah and Zalmunna were in Karkor with their army—about 15, 000 men, all who were left of all the army of the sons of the east, for there had fallen 120, 000 men who drew the sword.

А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души - само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.

11 A nd Gideon went up by the route of those who dwelt in tents east of Nobah and Jogbehah and smote their camp, for the army thought itself secure.

Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.

12 A nd Zebah and Zalmunna fled, and he pursued them and took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and terrified all the army.

А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.

13 T hen Gideon son of Joash returned from the battle by the ascent of Heres.

След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.

14 A nd he caught a young man of Succoth and inquired of him, and wrote down for him the officials of Succoth and its elders, seventy-seven men.

И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

15 A nd he came to the men of Succoth and said, Behold Zebah and Zalmunna, about whom you scoffed at me, saying, Are Zebah and Zalmunna now in your hand, that we should give bread to your men who are faint?

Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?

16 A nd he took the elders of the city and thorns of the wilderness and briers, and with them he taught the men of Succoth.

И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.

17 A nd he broke down the tower of Penuel and slew the men of the city.

Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.

18 T hen said to Zebah and Zalmunna, What kind of men were they whom you slew at Tabor? And they replied, They were like you, each of them resembled the son of a king.

Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.

19 A nd he said, They were my brothers, the sons of my mother. As the Lord lives, if you had saved them alive, I would not slay you.

А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.

20 A nd said to Jether his firstborn, Up, and slay them. But the youth drew not his sword, for he feared because he was yet a lad.

И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.

21 T hen Zebah and Zalmunna said, Rise yourself and fall on us; for as the man is, so is his strength. And Gideon arose and slew Zebah and Zalmunna and took the ornaments that were on their camels’ necks.

Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.

22 T hen the men of Israel said to Gideon, Rule over us—you and your son and your son’s son also—for you have delivered us from the hand of Midian.

Тогава Израелевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.

23 A nd Gideon said to them, I will not rule over you, and my son will not rule over you; the Lord will rule over you.

А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.

24 A nd Gideon said to them, Let me make a request of you—every man of you give me the earrings of his spoil. For had gold earrings because they were Ishmaelites.

Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас - дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)

25 A nd they answered, We will willingly give them. And they spread a garment, and every man cast on it the earrings of his spoil.

А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.

26 A nd the weight of the golden earrings that he requested was 1, 700 shekels of gold, besides the crescents and pendants and the purple garments worn by the kings of Midian, and the chains that were about their camels’ necks.

И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.

27 A nd Gideon made an ephod of it, and put it in his city of Ophrah, and all Israel paid homage to it there, and it became a snare to Gideon and to his family.

От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израел блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.

28 T hus was Midian subdued before the Israelites so that they lifted up their heads no more. And the land had peace and rest for forty years in the days of Gideon.

Така Мадиам беше покорен пред израелтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.

29 J erubbaal (Gideon) son of Joash went and dwelt in his own house.

Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.

30 N ow Gideon had seventy sons born to him, for he had many wives.

Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.

31 A nd his concubine, who was in Shechem, also bore him a son, whom he named Abimelech.

Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

32 G ideon son of Joash died at a good old age and was buried in the tomb of Joash his father in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.

33 A s soon as Gideon was dead, the Israelites turned again and played the harlot after the Baals and made Baal-berith their god.

А когато Гедеон умря, израелтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.

34 A nd the Israelites did not remember the Lord their God, Who had delivered them out of the hand of all their enemies on every side;

И израелтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.

35 N either did they show kindness to the family of Jerubbaal, that is, Gideon, in return for all the good which he had done for Israel.

Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израел.