1 W hen David had finished speaking to Saul, the soul of Jonathan was knit with the soul of David, and Jonathan loved him as his own life.

И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

2 S aul took David that day and would not let him return to his father’s house.

В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 T hen Jonathan made a covenant with David, because he loved him as his own life.

Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

4 A nd Jonathan stripped himself of the robe that was on him and gave it to David, and his armor, even his sword, his bow, and his girdle.

Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 A nd David went out wherever Saul sent him, and he prospered and behaved himself wisely; and Saul set him over the men of war. And it was satisfactory both to the people and to Saul’s servants.

И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

6 A s they were coming home, when David returned from killing the Philistine, the women came out of all the Israelite towns, singing and dancing, to meet King Saul with timbrels, songs of joy, and instruments of music.

А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

7 A nd the women responded as they laughed and frolicked, saying, Saul has slain his thousands, and David his ten thousands.

И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.

8 A nd Saul was very angry, for the saying displeased him; and he said, They have ascribed to David ten thousands, but to me they have ascribed only thousands. What more can he have but the kingdom?

А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 A nd Saul eyed David from that day forward.

И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 T he next day an evil spirit from God came mightily upon Saul, and he raved in his house, while David played with his hand, as at other times; and there was a javelin in Saul’s hand.

А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 A nd Saul cast the javelin, for he thought, I will pin David to the wall. And David evaded him twice.

И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 S aul was afraid of David, because the Lord was with him but had departed from Saul.

И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13 S o Saul removed David from him and made him his commander over a thousand; and he went out and came in before the people.

Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14 D avid acted wisely in all his ways and succeeded, and the Lord was with him.

Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 W hen Saul saw how capable and successful David was, he stood in awe of him.

Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

16 B ut all Israel and Judah loved David, for he went out and came in before them.

А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 S aul said to David, My elder daughter Merab I will give you as wife; only serve me courageously and fight the Lord’s battles. For Saul thought, Let not my hand, but the Philistines’ hand, be upon him.

Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

18 D avid said to Saul, Who am I, and what is my life or my father’s family in Israel, that I should be the king’s son-in-law?

А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?

19 B ut at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David, she was given to Adriel the Meholathite as wife.

Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 N ow Michal, Saul’s daughter, loved David; and they told Saul, and it pleased him.

А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21 S aul thought, I will give her to him that she may be a snare to him and that the hand of the Philistines may be against him. So Saul said to David a second time, You shall now be my son-in-law.

Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 A nd Saul commanded his servants to speak to David privately and say, The king delights in you, and all his servants love you; now then, become son-in-law.

И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23 S aul’s servants told those words to David. David said, Does it seem to you a light thing to be a king’s son-in-law, seeing I am a poor man and lightly esteemed?

И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24 A nd the servants of Saul told him what David said.

И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25 S aul said, Say this to David, The king wants no dowry but a hundred foreskins of the Philistines, to avenge himself of the king’s enemies. But Saul thought to make David fall by the Philistines’ hands.

А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

26 W hen his servants told David these words, it pleased well to become the king’s son-in-law. Before the days expired,

А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

27 D avid went, he and his men, and slew two hundred Philistine men, and brought their foreskins and gave them in full number to the king, that he might become the king’s son-in-law. And Saul gave him Michal his daughter as wife.

Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 W hen Saul saw and knew that the Lord was with David and that Michal daughter loved him,

Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 S aul was still more afraid of David; and Saul became David’s constant enemy.

И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 T hen the Philistine princes came out to battle, and when they did so, David had more success and behaved himself more wisely than all Saul’s servants, so that his name was very dear and highly esteemed.

А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.