1 N ow when Festus had entered into his own province, after three days he went up from Caesarea to Jerusalem.

А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

2 A nd the chief priests and the principal men of the Jews laid charges before him against Paul, and they kept begging and urging him,

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

3 A sking as a favor that he would have him brought to Jerusalem; they were planning an ambush to slay him on the way.

и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

4 F estus answered that Paul was in custody in Caesarea and that he himself planned to leave for there soon.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

5 S o, said he, let those who are in a position of authority and are influential among you go down with me, and if there is anything amiss or criminal about the man, let them so charge him.

затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 S o when Festus had remained among them not more than eight or ten days, he went down to Caesarea, took his seat the next day on the judgment bench, and ordered Paul to be brought before him.

И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

7 A nd when he arrived, the Jews who had come down from Jerusalem stood all around him, bringing many grave accusations against him which they were not able to prove.

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 P aul declared in defense, Neither against the Law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar have I offended in any way.

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

9 B ut Festus, wishing to ingratiate himself with the Jews, answered Paul, Are you willing to go up to Jerusalem and there be put on trial '> before the Jewish Sanhedrin] in my presence concerning these charges?

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

10 B ut Paul replied, I am standing before Caesar’s judgment seat, where I ought to be tried. To the Jews I have done no wrong, as you know better.

А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 I f then I am a wrongdoer and a criminal and have committed anything for which I deserve to die, I do not beg off and seek to escape death; but if there is no ground for their accusations against me, no one can give me up and make a present of me '> give me up freely] to them. I appeal to Caesar.

Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

12 T hen Festus, when he had consulted with the '> men who formed his] council, answered, You have appealed to Caesar; to Caesar you shall go.

Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

13 N ow after an interval of some days, Agrippa the king and Bernice arrived at Caesarea to pay their respects to Festus.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

14 A nd while they remained there for many days, Festus acquainted the king with Paul’s case, telling him, There is a man left a prisoner in chains by Felix;

И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

15 A nd when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews informed me about him, petitioning for a judicial hearing and condemnation of him.

За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

16 B ut I replied to them that it was not the custom of the Romans to give up freely any man for punishment before the accused had met the accusers face to face and had opportunity to defend himself concerning the charge brought against him.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 S o when they came here together, I did not delay, but on the morrow took my place on the judgment seat and ordered that the man be brought before me.

И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 w hen the accusers stood up, they brought forward no accusation of any such misconduct as I was expecting.

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

19 I nstead they had some points of controversy with him about their own religion or superstition and concerning one Jesus, Who had died but Whom Paul kept asserting to be alive.

а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 A nd I, being puzzled to know how to make inquiries into such questions, asked whether he would be willing to go to Jerusalem and there be tried regarding them.

И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

21 B ut when Paul had appealed to have his case retained for examination and decision by the emperor, I ordered that he be detained until I could send him to Caesar.

Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

22 T hen Agrippa said to Festus, I also desire to hear the man myself. Tomorrow, replied, you shall hear him.

Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 S o the next day Agrippa and Bernice approached with great display, and they went into the audience hall accompanied by the military commandants and the prominent citizens of the city. At the order of Festus Paul was brought in.

На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

24 T hen Festus said, King Agrippa and all the men present with us, you see this man about whom the whole Jewish people came to me and complained, both at Jerusalem and here, insisting and shouting that he ought not to live any longer.

Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 B ut I found nothing that he had done deserving of death. Still, as he himself appealed to the emperor, I determined to send him to Rome.

Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

26 I have nothing in particular and definite to write to my lord concerning him. So I have brought him before all of you, and especially before you, King Agrippa, so that after examination has been made, I may have something to put in writing.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

27 F or it seems to me senseless and absurd to send a prisoner and not state the accusations against him.

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.