1 N ow Jephthah the Gileadite was a mighty warrior, but he was the son of a harlot. Gilead was Jephthah’s father.

Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

2 A nd Gilead’s wife also bore him sons, and when his wife’s sons grew up, they thrust Jephthah out and said to him, You shall not have an inheritance in our father’s house, for you are the son of another woman.

Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

3 T hen Jephthah fled from his brothers and dwelt in the land of Tob; and worthless men gathered around Jephthah and went on raids with him.

Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

4 A nd after a time, the Ammonites made war against Israel.

А след известно време амонците воюваха против Израел.

5 A nd when the Ammonites made war against Israel, the elders of Gilead went to bring Jephthah out of the land of Tob;

И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

6 A nd they said to Jephthah, Come and be our leader, that we may fight with the Ammonites.

Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

7 B ut Jephthah said to the elders of Gilead, Did you not hate me and drive me out of my father’s house? Why have you come to me now when you are in trouble?

А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

8 A nd the elders of Gilead said to Jephthah, This is why we have turned to you now, that you may go with us and fight the Ammonites and be our head over all the citizens of Gilead.

Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

9 J ephthah said to the elders of Gilead, If you bring me home again to fight against the Ammonites and the Lord gives them over to me, I will be your head.

А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

10 A nd the elders of Gilead said to Jephthah, The Lord is witness between us, if we do not do as you have said.

Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

11 S o Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and leader over them. And Jephthah repeated all he had promised before the Lord at Mizpah.

Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.

12 A nd Jephthah sent messengers to the king of the Ammonites, saying, What have you to do with me, that you have come against me to fight in my land?

След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

13 T he Ammonites’ king replied to the messengers of Jephthah, Because Israel took away my land when they came up out of Egypt, from the Arnon even to Jabbok and to the Jordan; now therefore, restore those lands peaceably.

А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

14 A nd Jephthah sent messengers again to the king of the Ammonites

Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

15 A nd said to him, Thus says Jephthah, Israel did not take the land of Moab or the land of the Ammonites.

Така казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

16 B ut when came up from Egypt, walked through the wilderness to the Red Sea and came to Kadesh.

но когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

17 T hen Israel sent messengers to the king of Edom, saying, Let us, we pray, pass through your land, but the king of Edom would not listen. Also they sent to the king of Moab, but he would not consent. So Israel remained at Kadesh.

Израел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.

18 T hen they went through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab, and came by the east side of the land of Moab and camped on the other side of the Arnon; but they came not within the territory of Moab, for the Arnon was the boundary of Moab.

Тогава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

19 T hen Israel sent messengers to Sihon king of the Amorites, king of Heshbon, and Israel said to him, Let us pass, we pray you, through your land to our country.

След това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

20 B ut Sihon did not trust Israel to pass through his territory; so Sihon gathered all his people together and encamped at Jahaz and fought with Israel.

Но Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.

21 A nd the Lord, the God of Israel, gave Sihon and all his people into the hand of Israel, and they defeated them; so Israel took possession of all the land of the Amorites, the inhabitants of that country.

Господ, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

22 T hey possessed all the territory of the Amorites, from the Arnon even to the Jabbok, and from the wilderness even to the Jordan.

Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

23 S o now the Lord God of Israel has dispossessed the Amorites from before His people Israel, and should you possess them?

И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?

24 W ill you not possess what Chemosh your god gives you to possess? And all the Lord our God dispossessed before us, we will possess.

Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.

25 N ow are you any better than Balak son of Zippor, king of Moab? Did he ever strive against Israel or did he ever go to war with them?

И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?

26 W hile Israel dwelt in Heshbon and its villages, and in Aroer and its villages, and in all the cities along the banks of the Arnon for 300 years, why did you not recover during that time?

Триста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

27 S o I have not sinned against you, but you are doing me wrong to war against me. The Lord, the Judge, judge this day between the Israelites and the Ammonites.

Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.

28 B ut the king of the Ammonites did not listen to the message Jephthah sent him.

Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

29 T hen the Spirit of the Lord came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh, and Mizpah of Gilead, and from Mizpah of Gilead he passed on to the Ammonites.

Тогава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

30 A nd Jephthah made a vow to the Lord and said, If You will indeed give the Ammonites into my hand,

Ефтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

31 T hen whatever or whoever comes forth from the doors of my house to meet me when I return in peace from the Ammonites, it shall be the Lord’s, and I will offer it or him up as a burnt offering.

онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.

32 T hen Jephthah crossed over to the Ammonites to fight with them, and the Lord gave them into his hand.

И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.

33 A nd from Aroer to Minnith he smote them, twenty cities, and as far as Abel-cheramim, with a very great slaughter. So the Ammonites were subdued before the Israelites.

Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.

34 T hen Jephthah came to Mizpah to his home, and behold, his daughter came out to meet him with timbrels and with dances! And she was his only child; beside her he had neither son nor daughter.

Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

35 A nd when he saw her, he rent his clothes and said, Alas, my daughter! You have brought me very low, and you are the cause of great trouble to me; for I have opened my mouth to the Lord, and I cannot take it back.

И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.

36 A nd she said to him, My father, if you have opened your mouth to the Lord, do to me according to what you have vowed, since the Lord has taken vengeance for you on your enemies, the Ammonites.

А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

37 A nd she said to her father, Let this thing be done for me; let me alone two months, that I may go and wander upon the mountains and bewail my virginity, I and my companions.

Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

38 A nd he said, Go. And he sent her away for two months, and she went with her companions and bewailed her virginity upon the mountains.

Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

39 A t the end of two months she returned to her father, who did with her according to his vow which he had vowed. She never mated with a man. This became a custom in Israel—

В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел

40 T hat the daughters of Israel went yearly to mourn the daughter of Jephthah the Gileadite four days in a year.

Израелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.