1 N ow after the death of Saul, when David returned from the slaughter of the Amalekites, he had stayed two days in Ziklag,

След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

2 W hen on the third day a man came from Saul’s camp with his clothes torn and dust on his head. When he came to David, he fell to the ground and did obeisance.

на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

3 D avid said to him, Where have you come from? He said, I have escaped from the camp of Israel.

Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

4 D avid said to him, How did it go? Tell me. He answered, The men have fled from the battle. Many have fallen and are dead; Saul and Jonathan his son are dead also.

Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

5 D avid said to the young man, How do you know Saul and Jonathan his son are dead?

Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

6 T he young man said, By chance I happened to be on Mount Gilboa and I saw Saul leaning on his spear, and behold, the chariots and horsemen were close behind him.

Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

7 W hen he looked behind him, he saw me and called to me. I answered, Here I am.

И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

8 H e asked me, Who are you? I answered, An Amalekite.

А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

9 H e said to me, Rise up against me and slay me; for terrible dizziness has come upon me, yet my life is still in me.

Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

10 S o I stood up against him and slew him, because I was sure he could not live after he had fallen. So I took the crown on his head and the bracelet on his arm and have brought them here to my lord.

И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

11 T hen David grasped his own clothes and tore them; so did all the men with him.

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

12 T hey mourned and wept for Saul and Jonathan his son, and fasted until evening for the Lord’s people and the house of Israel, because of their defeat in battle.

Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

13 D avid said to the young man who told him, Where are you from? He answered, I am the son of a foreigner, an Amalekite.

А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 D avid said to him, Why were you not afraid to stretch forth your hand to destroy the Lord’s anointed?

Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

15 D avid called one of the young men and said, Go near and fall upon him. And he smote him so that he died.

И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

16 D avid said to, Your blood be upon your own head; for you have testified against yourself, saying, I have slain the Lord’s anointed.

Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 D avid lamented with this lamentation over Saul and Jonathan his son,

След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

18 A nd he commanded to teach it, the bow, to the Israelites. Behold, it is written in the Book of Jashar:

(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

19 Y our glory, O Israel, is slain upon your high places. How have the mighty fallen!

Славата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

20 T ell it not in Gath, announce it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised exult.

Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 O mountains of Gilboa, let there be no dew or rain upon you, or fields with offerings. For there the shield of the mighty was defiled, the shield of Saul, as though he were not anointed with oil.

Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

22 F rom the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.

От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

23 S aul and Jonathan, beloved and lovely! In their lives and in their deaths they were not divided. They were swifter than eagles, they were stronger than lions.

Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

24 Y ou daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet with delights, who put ornaments of gold upon your apparel.

Израелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

25 H ow have the mighty fallen in the midst of the battle! Jonathan lies slain upon your high places.

Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

26 I am distressed for you, my brother Jonathan; very pleasant have you been to me. Your love to me was wonderful, passing the love of women.

Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

27 H ow have the mighty fallen, and the weapons of war perished!

Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!