1 N ow there arose a great cry of the people and of their wives against their Jewish brethren.

По това време се вдигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

2 F or some said, We, our sons and daughters, are many; therefore allow us to take grain, that we may eat and live! If we are not given grain, let us take it!

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни, сме много; затова нека ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.

3 A lso some said, We are mortgaging our lands, vineyards, and houses to buy grain because of the scarcity.

А имаше и други, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито поради глада.

4 O thers said, We have borrowed money on our fields and vineyards to pay the king’s heavy tax.

Имаше още и други, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 A lthough our flesh is the same as that of our brethren and our children are as theirs, yet we are forced to sell our children as slaves; some of our daughters have already been thus sold, and we are powerless to redeem them, for others have our lands and vineyards.

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца - като техните деца; и ето, ние ще трябва да даваме синовете и дъщерите си на работа като роби и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго, защото други имат нивите и лозята ни.

6 I was very angry when I heard their cry and these words.

И се оскърбих твърде много, като чух вика им и тези думи.

7 I thought it over and then rebuked the nobles and officials. I told them, You are exacting interest from your own kinsmen. And I held a great assembly against them.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:

8 I said to them, We, according to our ability, have bought back our Jewish brethren who were sold to the nations; but will you even sell your brethren, that they may be sold to us? Then they were silent and found not a word to say.

Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на народите; а вие самите ще продадете ли братята си? Трябва ли да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9 A lso I said, What you are doing is not good. Should you not walk in the fear of our God to prevent the taunts and reproach of the nations, our enemies?

Пак казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 I , my brethren, and my servants are lending them money and grain. Let us stop this forbidden interest!

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

11 R eturn this very day to them their fields, vineyards, olive groves, and houses, and also a hundredth of all the money, grain, new wine, and oil that you have exacted from them.

И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 T hen they said, We will restore these and require nothing from them. We will do as you say. Then I called the priests and took an oath of the lenders that they would do according to this promise.

Тогава те отговориха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 I shook out my lap and said, So may God shake out every man from his house and from his labor who does not keep this promise! So may he be shaken out and emptied. And all the assembly said, Amen, and praised the Lord. And the people did according to this promise.

Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! Така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание каза: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.

14 A lso, in the twelve years after I was appointed to be their governor in Judah, from the twentieth to the thirty-second year of King Artaxerxes, neither I nor my kin ate the food allowed to the governor.

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдейската земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15 B ut the former governors lived at the expense of the people and took from them food and wine, besides forty shekels of silver; yes, even their servants assumed authority over the people. But I did not so because of my fear of God.

А предишните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на народа и освен четиридесет сикъла сребро вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господстваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 I also held fast to the work on this wall; and we bought no land. And all my servants were gathered there for the work.

Още и залягах върху работата на тази стена и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа.

17 A nd there were at my table 150 Jews and officials, besides those who came to us from the nations about us.

При това на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните хора, освен онези, които идваха при нас от околните ни народи.

18 N ow these were prepared for each day: one ox and six choice sheep; also fowls were prepared for me, and once in ten days a store of all sorts of wine. Yet for all this, I did not demand the food allowed me as governor, for the bondage was heavy upon this people.

А това, което беше готвено за мене всеки ден, беше едно говедо и шест отбрани овце; и птици готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

19 O my God, remember me for good for all I have done for this people.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм направил за този народ.