1 H ear, O Israel. You are to cross the Jordan today to go in to dispossess nations greater and mightier than you are, cities great and fortified up to the heavens,

Слушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

2 A people great and tall, the sons of the Anakim, whom you know and of whom you have heard it said, Who can stand before the sons of Anak?

народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

3 K now therefore this day that the Lord your God is He Who goes over before you as a devouring fire. He will destroy them and bring them down before you; so you shall dispossess them and make them perish quickly, as the Lord has promised you.

И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 D o not say in your heart, after the Lord your God has thrust them out from before you, It is because of my righteousness that the Lord has brought me in to possess this land—whereas it is because of the wickedness of these nations that the Lord is dispossessing them before you.

А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

5 N ot for your righteousness or for the uprightness of your hearts do you go to possess their land; but because of the wickedness of these nations the Lord your God is driving them out before you, and that He may fulfill the promise which the Lord swore to your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

6 K now therefore that the Lord your God does not give you this good land to possess because of your righteousness, for you are a hard and stubborn people.

И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

7 r emember and forget not how you provoked the Lord your God to wrath in the wilderness; from the day you left the land of Egypt until you came to this place, you have been rebellious against the Lord.

Помни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

8 E ven in Horeb you provoked the Lord to wrath, and the Lord was so angry with you that He would have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I went up the mountain to receive the tables of stone, the tables of the covenant which the Lord made with you, I remained on the mountain forty days and forty nights; I neither ate food nor drank water.

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 A nd the Lord delivered to me the two tables of stone written with the finger of God; and on them were all the words which the Lord spoke with you on the mountain out of the midst of the fire in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd at the end of forty days and forty nights the Lord gave me the two tables of stone, the tables of the covenant.

(В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

12 A nd the Lord said to me, Arise, go down from here quickly, for your people whom you brought out of Egypt have corrupted themselves. They have quickly turned aside from the way which I commanded them; they have made for themselves a molten image.

А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

13 F urthermore the Lord said to me, I have seen this people, and behold, they are stubborn and hard.

Господ още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

14 L et me alone, that I may destroy them and blot out their name from under the heavens; and I will make of you a nation mightier and greater than they.

оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

15 S o I turned and came down from the mountain, and the mountain was burning with fire. And the two tables of the covenant were in my two hands.

И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I looked, and behold, you had sinned against the Lord your God; you had made for yourselves a molten calf. You had turned aside quickly from the way which the Lord had commanded you.

Погледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

17 I took the two tables, cast them out of my two hands, and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.

18 T hen I fell down before the Lord as before, for forty days and forty nights; I neither ate food nor drank water, because of all the sin you had committed in doing wickedly in the sight of the Lord, to provoke Him to anger.

После паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure which the Lord held against you, enough to destroy you. But the Lord listened to me that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

20 A nd the Lord was very angry with Aaron, angry enough to have destroyed him, and I prayed for Aaron also at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

21 A nd I took your sin, the calf which you had made, and burned it with fire and crushed it, grinding it very small, until it was as fine as dust; and I cast the dust of it into the brook that came down out of the mountain.

Тогава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 A t Taberah also and at Massah and at Kibroth-hattaavah you provoked the Lord to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 L ikewise when the Lord sent you from Kadesh-barnea, saying, Go up and possess the land which I have given you, then you rebelled against the commandment of the Lord your God, and you did not believe Him or trust and rely on Him or obey His voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y ou have been rebellious against the Lord from the day that I knew you.

От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

25 S o I fell down and lay prostrate before the Lord forty days and nights because the Lord had said He would destroy you.

И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 A nd I prayed to the Lord, O Lord God, do not destroy Your people and Your heritage, whom You have redeemed through Your greatness, whom You have brought out of Egypt with a mighty hand.

Молех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

27 R emember Your servants, Abraham, Isaac, and Jacob; look not at the stubbornness of this people or at their wickedness or at their sin,

Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

28 L est the land from which You brought us out say, Because the Lord was not able to bring them into the land which He promised them, and because He hated them, He has brought them out to slay them in the wilderness.

да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are Your people and Your inheritance, whom You brought out by Your mighty power and by Your outstretched arm.

А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.