1 “ Hear, O Israel: You are to cross over the Jordan today, and go in to dispossess nations greater and mightier than yourself, cities great and fortified up to heaven,

Слушай, Израелю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

2 a people great and tall, the descendants of the Anakim, whom you know, and of whom you heard it said, ‘Who can stand before the descendants of Anak?’

народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

3 T herefore understand today that the Lord your God is He who goes over before you as a consuming fire. He will destroy them and bring them down before you; so you shall drive them out and destroy them quickly, as the Lord has said to you.

И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.

4 “ Do not think in your heart, after the Lord your God has cast them out before you, saying, ‘Because of my righteousness the Lord has brought me in to possess this land’; but it is because of the wickedness of these nations that the Lord is driving them out from before you.

А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена Господ ги изгонва пред тебе.

5 I t is not because of your righteousness or the uprightness of your heart that you go in to possess their land, but because of the wickedness of these nations that the Lord your God drives them out from before you, and that He may fulfill the word which the Lord swore to your fathers, to Abraham, Isaac, and Jacob.

Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена Господ, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

6 T herefore understand that the Lord your God is not giving you this good land to possess because of your righteousness, for you are a stiff-necked people.

И така, знай, че Господ, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

7 “ Remember! Do not forget how you provoked the Lord your God to wrath in the wilderness. From the day that you departed from the land of Egypt until you came to this place, you have been rebellious against the Lord.

Помни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.

8 A lso in Horeb you provoked the Lord to wrath, so that the Lord was angry enough with you to have destroyed you.

А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

9 W hen I went up into the mountain to receive the tablets of stone, the tablets of the covenant which the Lord made with you, then I stayed on the mountain forty days and forty nights. I neither ate bread nor drank water.

Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

10 T hen the Lord delivered to me two tablets of stone written with the finger of God, and on them were all the words which the Lord had spoken to you on the mountain from the midst of the fire in the day of the assembly.

И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

11 A nd it came to pass, at the end of forty days and forty nights, that the Lord gave me the two tablets of stone, the tablets of the covenant.

(В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

12 “ Then the Lord said to me, ‘Arise, go down quickly from here, for your people whom you brought out of Egypt have acted corruptly; they have quickly turned aside from the way which I commanded them; they have made themselves a molded image.’

А Господ ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

13 “ Furthermore the Lord spoke to me, saying, ‘I have seen this people, and indeed they are a stiff-necked people.

Господ още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

14 L et Me alone, that I may destroy them and blot out their name from under heaven; and I will make of you a nation mightier and greater than they.’

оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

15 “ So I turned and came down from the mountain, and the mountain burned with fire; and the two tablets of the covenant were in my two hands.

И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 A nd I looked, and behold, you had sinned against the Lord your God—had made for yourselves a molded calf! You had turned aside quickly from the way which the Lord had commanded you.

Погледнах и видях,че бяхте съгрешили против Господа, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ ви беше заповядал.

17 T hen I took the two tablets and threw them out of my two hands and broke them before your eyes.

Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас.

18 A nd I fell down before the Lord, as at the first, forty days and forty nights; I neither ate bread nor drank water, because of all your sin which you committed in doing wickedly in the sight of the Lord, to provoke Him to anger.

После паднах ничком пред Господа, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред Господа, и Го раздразнихте.

19 F or I was afraid of the anger and hot displeasure with which the Lord was angry with you, to destroy you. But the Lord listened to me at that time also.

Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ беше решил да ви унищожи. Но и този път Господ ме послуша.

20 A nd the Lord was very angry with Aaron and would have destroyed him; so I prayed for Aaron also at the same time.

Господ много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

21 T hen I took your sin, the calf which you had made, and burned it with fire and crushed it and ground it very small, until it was as fine as dust; and I threw its dust into the brook that descended from the mountain.

Тогава взех плода на греха ви - телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

22 “ Also at Taberah and Massah and Kibroth Hattaavah you provoked the Lord to wrath.

Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.

23 L ikewise, when the Lord sent you from Kadesh Barnea, saying, ‘Go up and possess the land which I have given you,’ then you rebelled against the commandment of the Lord your God, and you did not believe Him nor obey His voice.

После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

24 Y ou have been rebellious against the Lord from the day that I knew you.

От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на Господа.

25 “ Thus I prostrated myself before the Lord; forty days and forty nights I kept prostrating myself, because the Lord had said He would destroy you.

И така, паднах ничком пред Господа през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.

26 T herefore I prayed to the Lord, and said: ‘O Lord God, do not destroy Your people and Your inheritance whom You have redeemed through Your greatness, whom You have brought out of Egypt with a mighty hand.

Молех се на Господа: Господи Йехова, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

27 R emember Your servants, Abraham, Isaac, and Jacob; do not look on the stubbornness of this people, or on their wickedness or their sin,

Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

28 l est the land from which You brought us should say, “Because the Lord was not able to bring them to the land which He promised them, and because He hated them, He has brought them out to kill them in the wilderness.”

да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

29 Y et they are Your people and Your inheritance, whom You brought out by Your mighty power and by Your outstretched arm.’

А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.