1 P lead my cause, O Lord, with those who strive with me; Fight against those who fight against me.

(По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

2 T ake hold of shield and buckler, And stand up for my help.

Вземи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

3 A lso draw out the spear, And stop those who pursue me. Say to my soul, “I am your salvation.”

Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

4 L et those be put to shame and brought to dishonor Who seek after my life; Let those be turned back and brought to confusion Who plot my hurt.

Нека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

5 L et them be like chaff before the wind, And let the angel of the Lord chase them.

Нека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

6 L et their way be dark and slippery, And let the angel of the Lord pursue them.

Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

7 F or without cause they have hidden their net for me in a pit, Which they have dug without cause for my life.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

8 L et destruction come upon him unexpectedly, And let his net that he has hidden catch himself; Into that very destruction let him fall.

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 A nd my soul shall be joyful in the Lord; It shall rejoice in His salvation.

А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

10 A ll my bones shall say, “ Lord, who is like You, Delivering the poor from him who is too strong for him, Yes, the poor and the needy from him who plunders him?”

всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

11 F ierce witnesses rise up; They ask me things that I do not know.

Несправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

12 T hey reward me evil for good, To the sorrow of my soul.

Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

13 B ut as for me, when they were sick, My clothing was sackcloth; I humbled myself with fasting; And my prayer would return to my own heart.

А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

14 I paced about as though he were my friend or brother; I bowed down heavily, as one who mourns for his mother.

Отнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

15 B ut in my adversity they rejoiced And gathered together; Attackers gathered against me, And I did not know it; They tore at me and did not cease;

Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

16 W ith ungodly mockers at feasts They gnashed at me with their teeth.

Като нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

17 L ord, how long will You look on? Rescue me from their destructions, My precious life from the lions.

Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

18 I will give You thanks in the great assembly; I will praise You among many people.

Аз ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

19 L et them not rejoice over me who are wrongfully my enemies; Nor let them wink with the eye who hate me without a cause.

Да не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

20 F or they do not speak peace, But they devise deceitful matters Against the quiet ones in the land.

Защото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

21 T hey also opened their mouth wide against me, And said, “Aha, aha! Our eyes have seen it. ”

Да! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

22 T his You have seen, O Lord; Do not keep silence. O Lord, do not be far from me.

Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 S tir up Yourself, and awake to my vindication, To my cause, my God and my Lord.

стани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 V indicate me, O Lord my God, according to Your righteousness; And let them not rejoice over me.

Съди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

25 L et them not say in their hearts, “Ah, so we would have it!” Let them not say, “We have swallowed him up.”

Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

26 L et them be ashamed and brought to mutual confusion Who rejoice at my hurt; Let them be clothed with shame and dishonor Who exalt themselves against me.

Да се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

27 L et them shout for joy and be glad, Who favor my righteous cause; And let them say continually, “Let the Lord be magnified, Who has pleasure in the prosperity of His servant.”

Да възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 A nd my tongue shall speak of Your righteousness And of Your praise all the day long.

И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.