1 N ow the Philistines gathered their armies together to battle, and were gathered at Sochoh, which belongs to Judah; they encamped between Sochoh and Azekah, in Ephes Dammim.

След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 A nd Saul and the men of Israel were gathered together, and they encamped in the Valley of Elah, and drew up in battle array against the Philistines.

А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 T he Philistines stood on a mountain on one side, and Israel stood on a mountain on the other side, with a valley between them.

Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 A nd a champion went out from the camp of the Philistines, named Goliath, from Gath, whose height was six cubits and a span.

И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 H e had a bronze helmet on his head, and he was armed with a coat of mail, and the weight of the coat was five thousand shekels of bronze.

Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 A nd he had bronze armor on his legs and a bronze javelin between his shoulders.

Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 N ow the staff of his spear was like a weaver’s beam, and his iron spearhead weighed six hundred shekels; and a shield-bearer went before him.

Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 T hen he stood and cried out to the armies of Israel, and said to them, “Why have you come out to line up for battle? Am I not a Philistine, and you the servants of Saul? Choose a man for yourselves, and let him come down to me.

И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 I f he is able to fight with me and kill me, then we will be your servants. But if I prevail against him and kill him, then you shall be our servants and serve us.”

Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 A nd the Philistine said, “I defy the armies of Israel this day; give me a man, that we may fight together.”

Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 W hen Saul and all Israel heard these words of the Philistine, they were dismayed and greatly afraid.

А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 N ow David was the son of that Ephrathite of Bethlehem Judah, whose name was Jesse, and who had eight sons. And the man was old, advanced in years, in the days of Saul.

А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 T he three oldest sons of Jesse had gone to follow Saul to the battle. The names of his three sons who went to the battle were Eliab the firstborn, next to him Abinadab, and the third Shammah.

Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

14 D avid was the youngest. And the three oldest followed Saul.

Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 B ut David occasionally went and returned from Saul to feed his father’s sheep at Bethlehem.

А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 A nd the Philistine drew near and presented himself forty days, morning and evening.

И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 T hen Jesse said to his son David, “Take now for your brothers an ephah of this dried grain and these ten loaves, and run to your brothers at the camp.

В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 A nd carry these ten cheeses to the captain of their thousand, and see how your brothers fare, and bring back news of them.”

А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 N ow Saul and they and all the men of Israel were in the Valley of Elah, fighting with the Philistines.

Саул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 S o David rose early in the morning, left the sheep with a keeper, and took the things and went as Jesse had commanded him. And he came to the camp as the army was going out to the fight and shouting for the battle.

И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 F or Israel and the Philistines had drawn up in battle array, army against army.

И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 A nd David left his supplies in the hand of the supply keeper, ran to the army, and came and greeted his brothers.

А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 T hen as he talked with them, there was the champion, the Philistine of Gath, Goliath by name, coming up from the armies of the Philistines; and he spoke according to the same words. So David heard them.

Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 A nd all the men of Israel, when they saw the man, fled from him and were dreadfully afraid.

А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 S o the men of Israel said, “Have you seen this man who has come up? Surely he has come up to defy Israel; and it shall be that the man who kills him the king will enrich with great riches, will give him his daughter, and give his father’s house exemption from taxes in Israel.”

Израелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

26 T hen David spoke to the men who stood by him, saying, “What shall be done for the man who kills this Philistine and takes away the reproach from Israel? For who is this uncircumcised Philistine, that he should defy the armies of the living God?”

И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 A nd the people answered him in this manner, saying, “So shall it be done for the man who kills him.”

И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 N ow Eliab his oldest brother heard when he spoke to the men; and Eliab’s anger was aroused against David, and he said, “Why did you come down here? And with whom have you left those few sheep in the wilderness? I know your pride and the insolence of your heart, for you have come down to see the battle.”

А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 A nd David said, “What have I done now? Is there not a cause?”

Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 T hen he turned from him toward another and said the same thing; and these people answered him as the first ones did.

И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 N ow when the words which David spoke were heard, they reported them to Saul; and he sent for him.

А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 T hen David said to Saul, “Let no man’s heart fail because of him; your servant will go and fight with this Philistine.”

Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 A nd Saul said to David, “You are not able to go against this Philistine to fight with him; for you are a youth, and he a man of war from his youth.”

Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 B ut David said to Saul, “Your servant used to keep his father’s sheep, and when a lion or a bear came and took a lamb out of the flock,

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 I went out after it and struck it, and delivered the lamb from its mouth; and when it arose against me, I caught it by its beard, and struck and killed it.

аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 Y our servant has killed both lion and bear; and this uncircumcised Philistine will be like one of them, seeing he has defied the armies of the living God.”

Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 M oreover David said, “The Lord, who delivered me from the paw of the lion and from the paw of the bear, He will deliver me from the hand of this Philistine.” And Saul said to David, “Go, and the Lord be with you!”

Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

38 S o Saul clothed David with his armor, and he put a bronze helmet on his head; he also clothed him with a coat of mail.

Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 D avid fastened his sword to his armor and tried to walk, for he had not tested them. And David said to Saul, “I cannot walk with these, for I have not tested them. ” So David took them off.

Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 T hen he took his staff in his hand; and he chose for himself five smooth stones from the brook, and put them in a shepherd’s bag, in a pouch which he had, and his sling was in his hand. And he drew near to the Philistine.

Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 S o the Philistine came, and began drawing near to David, and the man who bore the shield went before him.

И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 A nd when the Philistine looked about and saw David, he disdained him; for he was only a youth, ruddy and good-looking.

И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 S o the Philistine said to David, “ Am I a dog, that you come to me with sticks?” And the Philistine cursed David by his gods.

Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 A nd the Philistine said to David, “Come to me, and I will give your flesh to the birds of the air and the beasts of the field!”

Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 T hen David said to the Philistine, “You come to me with a sword, with a spear, and with a javelin. But I come to you in the name of the Lord of hosts, the God of the armies of Israel, whom you have defied.

А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 T his day the Lord will deliver you into my hand, and I will strike you and take your head from you. And this day I will give the carcasses of the camp of the Philistines to the birds of the air and the wild beasts of the earth, that all the earth may know that there is a God in Israel.

Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

47 T hen all this assembly shall know that the Lord does not save with sword and spear; for the battle is the Lord ’s, and He will give you into our hands.”

Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 S o it was, when the Philistine arose and came and drew near to meet David, that David hurried and ran toward the army to meet the Philistine.

И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 T hen David put his hand in his bag and took out a stone; and he slung it and struck the Philistine in his forehead, so that the stone sank into his forehead, and he fell on his face to the earth.

Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 S o David prevailed over the Philistine with a sling and a stone, and struck the Philistine and killed him. But there was no sword in the hand of David.

Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 T herefore David ran and stood over the Philistine, took his sword and drew it out of its sheath and killed him, and cut off his head with it. And when the Philistines saw that their champion was dead, they fled.

затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 N ow the men of Israel and Judah arose and shouted, and pursued the Philistines as far as the entrance of the valley and to the gates of Ekron. And the wounded of the Philistines fell along the road to Shaaraim, even as far as Gath and Ekron.

Тогава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 T hen the children of Israel returned from chasing the Philistines, and they plundered their tents.

А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 A nd David took the head of the Philistine and brought it to Jerusalem, but he put his armor in his tent.

И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 W hen Saul saw David going out against the Philistine, he said to Abner, the commander of the army, “Abner, whose son is this youth?” And Abner said, “As your soul lives, O king, I do not know.”

А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 S o the king said, “Inquire whose son this young man is. ”

Царят каза: Попитай чий син е този момък.

57 T hen, as David returned from the slaughter of the Philistine, Abner took him and brought him before Saul with the head of the Philistine in his hand.

И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 A nd Saul said to him, “Whose son are you, young man?” So David answered, “ I am the son of your servant Jesse the Bethlehemite.”

Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.