1 T hen the whole multitude of them arose and led Him to Pilate.

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат.

2 A nd they began to accuse Him, saying, “We found this fellow perverting the nation, and forbidding to pay taxes to Caesar, saying that He Himself is Christ, a King.”

И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

3 T hen Pilate asked Him, saying, “Are You the King of the Jews?” He answered him and said, “ It is as you say.”

А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш.

4 S o Pilate said to the chief priests and the crowd, “I find no fault in this Man.”

И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек.

5 B ut they were the more fierce, saying, “He stirs up the people, teaching throughout all Judea, beginning from Galilee to this place.” Jesus Faces Herod

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. Изпращането на Исус Христос при Ирод

6 W hen Pilate heard of Galilee, he asked if the Man were a Galilean.

А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

7 A nd as soon as he knew that He belonged to Herod’s jurisdiction, he sent Him to Herod, who was also in Jerusalem at that time.

И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим.

8 N ow when Herod saw Jesus, he was exceedingly glad; for he had desired for a long time to see Him, because he had heard many things about Him, and he hoped to see some miracle done by Him.

А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

9 T hen he questioned Him with many words, but He answered him nothing.

И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.

10 A nd the chief priests and scribes stood and vehemently accused Him.

А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.

11 T hen Herod, with his men of war, treated Him with contempt and mocked Him, arrayed Him in a gorgeous robe, and sent Him back to Pilate.

Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

12 T hat very day Pilate and Herod became friends with each other, for previously they had been at enmity with each other. Taking the Place of Barabbas

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Осъждането на Исус Христос на смърт

13 T hen Pilate, when he had called together the chief priests, the rulers, and the people,

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

14 s aid to them, “You have brought this Man to me, as one who misleads the people. And indeed, having examined Him in your presence, I have found no fault in this Man concerning those things of which you accuse Him;

Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

15 n o, neither did Herod, for I sent you back to him; and indeed nothing deserving of death has been done by Him.

Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 I will therefore chastise Him and release Him ”

Затова, като Го накажа, ще Го пусна.

17 ( for it was necessary for him to release one to them at the feast).

А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.

18 A nd they all cried out at once, saying, “Away with this Man, and release to us Barabbas”—

Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава.

19 w ho had been thrown into prison for a certain rebellion made in the city, and for murder.

Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.

20 P ilate, therefore, wishing to release Jesus, again called out to them.

И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.

21 B ut they shouted, saying, “Crucify Him, crucify Him!”

А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!

22 T hen he said to them the third time, “Why, what evil has He done? I have found no reason for death in Him. I will therefore chastise Him and let Him go.”

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.

23 B ut they were insistent, demanding with loud voices that He be crucified. And the voices of these men and of the chief priests prevailed.

Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.

24 S o Pilate gave sentence that it should be as they requested.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25 A nd he released to them the one they requested, who for rebellion and murder had been thrown into prison; but he delivered Jesus to their will. The King on a Cross

пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. Разпъването на Исус Христос

26 N ow as they led Him away, they laid hold of a certain man, Simon a Cyrenian, who was coming from the country, and on him they laid the cross that he might bear it after Jesus.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус.

27 A nd a great multitude of the people followed Him, and women who also mourned and lamented Him.

И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

28 B ut Jesus, turning to them, said, “Daughters of Jerusalem, do not weep for Me, but weep for yourselves and for your children.

А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;

29 F or indeed the days are coming in which they will say, ‘Blessed are the barren, wombs that never bore, and breasts which never nursed!’

защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

30 T hen they will begin ‘to say to the mountains, “Fall on us!” and to the hills, “Cover us!”’

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

31 F or if they do these things in the green wood, what will be done in the dry?”

Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 T here were also two others, criminals, led with Him to be put to death.

И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

33 A nd when they had come to the place called Calvary, there they crucified Him, and the criminals, one on the right hand and the other on the left.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите - единия отдясно, а другия - отляво на Него.

34 T hen Jesus said, “Father, forgive them, for they do not know what they do.” And they divided His garments and cast lots.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

35 A nd the people stood looking on. But even the rulers with them sneered, saying, “He saved others; let Him save Himself if He is the Christ, the chosen of God.”

И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

36 T he soldiers also mocked Him, coming and offering Him sour wine,

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 a nd saying, “If You are the King of the Jews, save Yourself.”

Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

38 A nd an inscription also was written over Him in letters of Greek, Latin, and Hebrew: THIS IS THE KING OF THE JEWS.

А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

39 T hen one of the criminals who were hanged blasphemed Him, saying, “If You are the Christ, save Yourself and us.”

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!

40 B ut the other, answering, rebuked him, saying, “Do you not even fear God, seeing you are under the same condemnation?

А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?

41 A nd we indeed justly, for we receive the due reward of our deeds; but this Man has done nothing wrong.”

А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 T hen he said to Jesus, “Lord, remember me when You come into Your kingdom.”

И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 A nd Jesus said to him, “Assuredly, I say to you, today you will be with Me in Paradise.” Jesus Dies on the Cross

А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. Кръстната смърт на Исус Христос

44 N ow it was about the sixth hour, and there was darkness over all the earth until the ninth hour.

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 T hen the sun was darkened, and the veil of the temple was torn in two.

като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

46 A nd when Jesus had cried out with a loud voice, He said, “Father, ‘into Your hands I commit My spirit.’” Having said this, He breathed His last.

И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

47 S o when the centurion saw what had happened, he glorified God, saying, “Certainly this was a righteous Man!”

И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.

48 A nd the whole crowd who came together to that sight, seeing what had been done, beat their breasts and returned.

А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.

49 B ut all His acquaintances, and the women who followed Him from Galilee, stood at a distance, watching these things. Jesus Buried in Joseph’s Tomb

А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му

50 N ow behold, there was a man named Joseph, a council member, a good and just man.

Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 H e had not consented to their decision and deed. He was from Arimathea, a city of the Jews, who himself was also waiting for the kingdom of God.

който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.

52 T his man went to Pilate and asked for the body of Jesus.

Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.

53 T hen he took it down, wrapped it in linen, and laid it in a tomb that was hewn out of the rock, where no one had ever lain before.

И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.

54 T hat day was the Preparation, and the Sabbath drew near.

И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.

55 A nd the women who had come with Him from Galilee followed after, and they observed the tomb and how His body was laid.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 T hen they returned and prepared spices and fragrant oils. And they rested on the Sabbath according to the commandment.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта в Моисеевия закон.