1 N ow the Feast of Unleavened Bread drew near, which is called Passover.

А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 A nd the chief priests and the scribes sought how they might kill Him, for they feared the people.

И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.

3 T hen Satan entered Judas, surnamed Iscariot, who was numbered among the twelve.

Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;

4 S o he went his way and conferred with the chief priests and captains, how he might betray Him to them.

и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 A nd they were glad, and agreed to give him money.

И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6 S o he promised and sought opportunity to betray Him to them in the absence of the multitude. Jesus and His Disciples Prepare the Passover

А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. Тайната вечеря

7 T hen came the Day of Unleavened Bread, when the Passover must be killed.

И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.

8 A nd He sent Peter and John, saying, “Go and prepare the Passover for us, that we may eat.”

Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.

9 S o they said to Him, “Where do You want us to prepare?”

А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?

10 A nd He said to them, “Behold, when you have entered the city, a man will meet you carrying a pitcher of water; follow him into the house which he enters.

А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

11 T hen you shall say to the master of the house, ‘The Teacher says to you, “Where is the guest room where I may eat the Passover with My disciples?”’

и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?

12 T hen he will show you a large, furnished upper room; there make ready.”

И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 S o they went and found it just as He had said to them, and they prepared the Passover. Jesus Institutes the Lord’s Supper

След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

14 W hen the hour had come, He sat down, and the twelve apostles with Him.

И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 T hen He said to them, “With fervent desire I have desired to eat this Passover with you before I suffer;

И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;

16 f or I say to you, I will no longer eat of it until it is fulfilled in the kingdom of God.”

защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.

17 T hen He took the cup, and gave thanks, and said, “Take this and divide it among yourselves;

И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;

18 f or I say to you, I will not drink of the fruit of the vine until the kingdom of God comes.”

защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 A nd He took bread, gave thanks and broke it, and gave it to them, saying, “This is My body which is given for you; do this in remembrance of Me.”

И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.

20 L ikewise He also took the cup after supper, saying, “This cup is the new covenant in My blood, which is shed for you.

Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 B ut behold, the hand of My betrayer is with Me on the table.

Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 A nd truly the Son of Man goes as it has been determined, but woe to that man by whom He is betrayed!”

Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!

23 T hen they began to question among themselves, which of them it was who would do this thing. The Disciples Argue About Greatness

И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Спорът за първенство сред учениците

24 N ow there was also a dispute among them, as to which of them should be considered the greatest.

Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.

25 A nd He said to them, “The kings of the Gentiles exercise lordship over them, and those who exercise authority over them are called ‘benefactors.’

А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

26 B ut not so among you; on the contrary, he who is greatest among you, let him be as the younger, and he who governs as he who serves.

Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства - като онзи, който слугува.

27 F or who is greater, he who sits at the table, or he who serves? Is it not he who sits at the table? Yet I am among you as the One who serves.

Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.

28 “ But you are those who have continued with Me in My trials.

А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

29 A nd I bestow upon you a kingdom, just as My Father bestowed one upon Me,

Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,

30 t hat you may eat and drink at My table in My kingdom, and sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.” Jesus Predicts Peter’s Denial

да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. Предсказанието за отричането на Петър

31 A nd the Lord said, “Simon, Simon! Indeed, Satan has asked for you, that he may sift you as wheat.

И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 B ut I have prayed for you, that your faith should not fail; and when you have returned to Me, strengthen your brethren.”

но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 B ut he said to Him, “Lord, I am ready to go with You, both to prison and to death.”

Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

34 T hen He said, “I tell you, Peter, the rooster shall not crow this day before you will deny three times that you know Me.” Supplies for the Road

А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. Подготовката на учениците за идващите събития

35 A nd He said to them, “When I sent you without money bag, knapsack, and sandals, did you lack anything?” So they said, “Nothing.”

И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.

36 T hen He said to them, “But now, he who has a money bag, let him take it, and likewise a knapsack; and he who has no sword, let him sell his garment and buy one.

И им каза: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;

37 F or I say to you that this which is written must still be accomplished in Me: ‘And He was numbered with the transgressors.’ For the things concerning Me have an end.”

защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: "И към беззаконници бе причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 S o they said, “Lord, look, here are two swords.” And He said to them, “It is enough.” The Prayer in the Garden

А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. Исус Христос в Гетсиманската градина

39 C oming out, He went to the Mount of Olives, as He was accustomed, and His disciples also followed Him.

И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

40 W hen He came to the place, He said to them, “Pray that you may not enter into temptation.”

След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

41 A nd He was withdrawn from them about a stone’s throw, and He knelt down and prayed,

И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:

42 s aying, “Father, if it is Your will, take this cup away from Me; nevertheless not My will, but Yours, be done.”

Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.

43 T hen an angel appeared to Him from heaven, strengthening Him.

И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.

44 A nd being in agony, He prayed more earnestly. Then His sweat became like great drops of blood falling down to the ground.

И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 W hen He rose up from prayer, and had come to His disciples, He found them sleeping from sorrow.

И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:

46 T hen He said to them, “Why do you sleep? Rise and pray, lest you enter into temptation.” Betrayal and Arrest in Gethsemane

Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Залавянето на Исус Христос

47 A nd while He was still speaking, behold, a multitude; and he who was called Judas, one of the twelve, went before them and drew near to Jesus to kiss Him.

Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.

48 B ut Jesus said to him, “Judas, are you betraying the Son of Man with a kiss?”

А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 W hen those around Him saw what was going to happen, they said to Him, “Lord, shall we strike with the sword?”

И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

50 A nd one of them struck the servant of the high priest and cut off his right ear.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 B ut Jesus answered and said, “Permit even this.” And He touched his ear and healed him.

А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.

52 T hen Jesus said to the chief priests, captains of the temple, and the elders who had come to Him, “Have you come out, as against a robber, with swords and clubs?

А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

53 W hen I was with you daily in the temple, you did not try to seize Me. But this is your hour, and the power of darkness.” Peter Denies Jesus, and Weeps Bitterly

Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. Отричането на ап. Петър

54 H aving arrested Him, they led Him and brought Him into the high priest’s house. But Peter followed at a distance.

И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

55 N ow when they had kindled a fire in the midst of the courtyard and sat down together, Peter sat among them.

И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 A nd a certain servant girl, seeing him as he sat by the fire, looked intently at him and said, “This man was also with Him.”

А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.

57 B ut he denied Him, saying, “Woman, I do not know Him.”

А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.

58 A nd after a little while another saw him and said, “You also are of them.” But Peter said, “Man, I am not!”

След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.

59 T hen after about an hour had passed, another confidently affirmed, saying, “Surely this fellow also was with Him, for he is a Galilean.”

И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.

60 B ut Peter said, “Man, I do not know what you are saying!” Immediately, while he was still speaking, the rooster crowed.

А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.

61 A nd the Lord turned and looked at Peter. Then Peter remembered the word of the Lord, how He had said to him, “Before the rooster crows, you will deny Me three times.”

И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

62 S o Peter went out and wept bitterly. Jesus Mocked and Beaten

И излезе вън и плака горко. Обругаването на Исус Христос

63 N ow the men who held Jesus mocked Him and beat Him.

А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,

64 A nd having blindfolded Him, they struck Him on the face and asked Him, saying, “Prophesy! Who is the one who struck You?”

и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?

65 A nd many other things they blasphemously spoke against Him. Jesus Faces the Sanhedrin

И много други хули изговориха против Него. Исус Христос пред Синедриона

66 A s soon as it was day, the elders of the people, both chief priests and scribes, came together and led Him into their council, saying,

След като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:

67 “ If You are the Christ, tell us.” But He said to them, “If I tell you, you will by no means believe.

Ако Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 A nd if I also ask you, you will by no means answer Me or let Me go.

и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.

69 H ereafter the Son of Man will sit on the right hand of the power of God.”

Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 T hen they all said, “Are You then the Son of God?” So He said to them, “You rightly say that I am.”

И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.

71 A nd they said, “What further testimony do we need? For we have heard it ourselves from His own mouth.”

А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.