1 A good name is better than precious ointment, And the day of death than the day of one’s birth;

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 B etter to go to the house of mourning Than to go to the house of feasting, For that is the end of all men; And the living will take it to heart.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 S orrow is better than laughter, For by a sad countenance the heart is made better.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of mourning, But the heart of fools is in the house of mirth.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to hear the rebuke of the wise Than for a man to hear the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 F or like the crackling of thorns under a pot, So is the laughter of the fool. This also is vanity.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 S urely oppression destroys a wise man’s reason, And a bribe debases the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 T he end of a thing is better than its beginning; The patient in spirit is better than the proud in spirit.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 D o not hasten in your spirit to be angry, For anger rests in the bosom of fools.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 D o not say, “Why were the former days better than these?” For you do not inquire wisely concerning this.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom is good with an inheritance, And profitable to those who see the sun.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 F or wisdom is a defense as money is a defense, But the excellence of knowledge is that wisdom gives life to those who have it.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 C onsider the work of God; For who can make straight what He has made crooked?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of prosperity be joyful, But in the day of adversity consider: Surely God has appointed the one as well as the other, So that man can find out nothing that will come after him.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 I have seen everything in my days of vanity: There is a just man who perishes in his righteousness, And there is a wicked man who prolongs life in his wickedness.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 D o not be overly righteous, Nor be overly wise: Why should you destroy yourself?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 D o not be overly wicked, Nor be foolish: Why should you die before your time?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that you grasp this, And also not remove your hand from the other; For he who fears God will escape them all.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 W isdom strengthens the wise More than ten rulers of the city.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 F or there is not a just man on earth who does good And does not sin.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 A lso do not take to heart everything people say, Lest you hear your servant cursing you.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 F or many times, also, your own heart has known That even you have cursed others.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 A ll this I have proved by wisdom. I said, “I will be wise”; But it was far from me.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 A s for that which is far off and exceedingly deep, Who can find it out?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 I applied my heart to know, To search and seek out wisdom and the reason of things, To know the wickedness of folly, Even of foolishness and madness.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 A nd I find more bitter than death The woman whose heart is snares and nets, Whose hands are fetters. He who pleases God shall escape from her, But the sinner shall be trapped by her.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 H ere is what I have found,” says the Preacher, “ Adding one thing to the other to find out the reason,

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 W hich my soul still seeks but I cannot find: One man among a thousand I have found, But a woman among all these I have not found.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 T ruly, this only I have found: That God made man upright, But they have sought out many schemes.”

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.