1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.