1 Т огава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.

3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

4 Т огава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

5 С ега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

6 З ащото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.

11 Т ам ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.

14 Т огава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него. Покана към Яков за преселване

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.

19 А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.

20 П ри това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

И синовете на Израел направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 Т ака изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.

27 Н о те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Тогава Израел каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.