1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

4 К ойто правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Който си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

6 П окрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

Покрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

9 П оложил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

10 & lt;Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

11 Н апояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 П ри тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

13 & lt;Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

16 В еликолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Великолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Т ой е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Човек излиза на работата си и се труди до вечерта.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

26 Т ам плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

Там плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

Нека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.