1 ( По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 П реди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 О бръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 З ащото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 К ато с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 З аран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 З ащото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 П оложил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 П онеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 Д ните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 К ой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 Н аучи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 В ърни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 Н асити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 Р азвесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 Н ека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.