1 S eñor, tú nos has sido refugio de generación en generación.

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 A ntes que nacieran los montes y formaran la tierra y el mundo, y desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 V uelves al hombre hasta ser quebrantado, y dices: Convertíos, hijos de Adán.

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 P orque mil años delante de tus ojos, son como el día de ayer, que pasó, y como la vela de la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 L os haces pasar como avenida de aguas; son como sueño; a la mañana está fuerte como la hierba,

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 q ue a la mañana florece, y crece; a la tarde es cortada, y se seca.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 ¶ Porque con tu furor somos consumidos, y con tu ira somos conturbados.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 P usiste nuestras iniquidades delante de ti, nuestros yerros a la lumbre de tu rostro.

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 P orque todos nuestros días declinan a causa de tu ira; acabamos nuestros años según la palabra.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 L os días de nuestra edad son setenta años; y de los más valientes, ochenta años, y su fortaleza es molestia y trabajo; porque es cortado presto, y volamos.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce la fortaleza de tu ira? Que tu ira no es menor que nuestro temor.

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 ¶ Para contar nuestros días haznos saber así, y traeremos al corazón sabiduría.

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 V uélvete a nosotros, oh SEÑOR: ¿hasta cuándo? Y aplácate para con tus siervos.

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S ácianos de mañana de tu misericordia; y cantaremos, y nos alegraremos todos nuestros días.

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 A légranos conforme a los días que nos afligiste, y los años en que vimos el mal.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 A parezca en tus siervos tu obra, y tu gloria sobre sus hijos.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 Y sea la hermosura del SEÑOR nuestro Dios sobre nosotros; y enderezca sobre nosotros la obra de nuestras manos, la obra de nuestras manos enderezca.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.