1 S eñor, tú nos has sido refugio de generación en generación.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33: 1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 A ntes que nacieran los montes y formaran la tierra y el mundo, y desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 V uelves al hombre hasta ser quebrantado, y dices: Convertíos, hijos de Adán.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 P orque mil años delante de tus ojos, son como el día de ayer, que pasó, y como la vela de la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

5 L os haces pasar como avenida de aguas; son como sueño; a la mañana está fuerte como la hierba,

Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

6 q ue a la mañana florece, y crece; a la tarde es cortada, y se seca.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 ¶ Porque con tu furor somos consumidos, y con tu ira somos conturbados.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 P usiste nuestras iniquidades delante de ti, nuestros yerros a la lumbre de tu rostro.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

9 P orque todos nuestros días declinan a causa de tu ira; acabamos nuestros años según la palabra.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 L os días de nuestra edad son setenta años; y de los más valientes, ochenta años, y su fortaleza es molestia y trabajo; porque es cortado presto, y volamos.

Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce la fortaleza de tu ira? Que tu ira no es menor que nuestro temor.

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 ¶ Para contar nuestros días haznos saber así, y traeremos al corazón sabiduría.

Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 V uélvete a nosotros, oh SEÑOR: ¿hasta cuándo? Y aplácate para con tus siervos.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S ácianos de mañana de tu misericordia; y cantaremos, y nos alegraremos todos nuestros días.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 A légranos conforme a los días que nos afligiste, y los años en que vimos el mal.

Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

16 A parezca en tus siervos tu obra, y tu gloria sobre sus hijos.

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 Y sea la hermosura del SEÑOR nuestro Dios sobre nosotros; y enderezca sobre nosotros la obra de nuestras manos, la obra de nuestras manos enderezca.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.