1 ¿ Por qué se amotinan los gentiles, y los pueblos piensan vanidad?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 E starán los reyes de la tierra, y príncipes consultarán unidos contra el SEÑOR, y contra su ungido, diciendo:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

3 R ompamos sus coyundas, y echemos de nosotros sus cuerdas.

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 E l que mora en los cielos se reirá; El Señor se burlará de ellos.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 E ntonces hablará a ellos con su furor, y con su ira los conturbará.

Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

6 Y yo envestí mi rey sobre Sion, el monte de mi santidad.

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 ¶ Yo recitaré el decreto. El SEÑOR me ha dicho: Mi hijo eres tú; yo te engendré hoy.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 P ídeme, y te daré por heredad los gentiles, y por posesión tuya los términos de la tierra.

Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 L os quebrantarás con vara de hierro; como vaso de alfarero los desmenuzarás.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 ¶ Y ahora, reyes, entended; admitid castigo, jueces de la tierra.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

11 S ervid al SEÑOR con temor; y alegraos con temblor.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 B esad al Hijo, para que no se enoje, y perezcáis en el camino, cuando se encendiere de aquí a poco su furor. Bienaventurados todos los que en él confían.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.