Romanos 7 ~ Римляни 7

picture

1 ¿O ignoráis, hermanos (hablo con los que saben la ley), que la ley solamente se enseñorea del hombre entre tanto que vive?

Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

2 P orque la mujer que está sujeta a marido, mientras el marido vive está obligada a la ley; mas muerto el marido, ella es libre de la ley del marido.

Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

3 A sí que, viviendo el marido, se llamará adúltera si fuere de otro varón; mas si su marido muriere, es libre de la ley (del marido); de tal manera que no será adúltera si fuere de otro marido.

И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

4 A sí también vosotros, hermanos míos, sois muertos a la ley en el cuerpo del Cristo, para que seáis de otro, del que resucitó de los muertos, para que fructifiquemos a Dios.

И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 P orque mientras vivíamos en la carne, los afectos de los pecados que eran por la ley, obraban en nuestros miembros fructificando a muerte.

Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

6 P ero ahora somos libres de la ley de la muerte en la cual estábamos detenidos, para que sirvamos en novedad de Espíritu, y no en vejez de letra.

но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7 ¿Qué pues diremos? ¿La ley es pecado? En ninguna manera. Pero yo no conocí el pecado sino por la ley; porque (tampoco) conocería la concupiscencia, si la ley no dijera: No codiciarás.

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

8 E ntonces el pecado, cuando hubo ocasión, obró en mí por el mandamiento toda concupiscencia. Porque sin la ley el pecado estaba como adormecido.

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 A sí que, yo sin la ley vivía por algún tiempo; mas venido el mandamiento, el pecado revivió, y yo morí;

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

10 y hallé que el mismo mandamiento, que era para vida, para mí era mortal;

намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

11 p orque el pecado, habida ocasión, me engañó por el mandamiento, y por él me mató.

Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

12 D e manera que la ley a la verdad es santa, y el mandamiento santo, y justo, y bueno.

Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

13 ¿ Luego lo que es bueno, a mí me es hecho muerte? No; sino el pecado, que para mostrarse pecado por lo bueno, me obró la muerte, haciéndose pecado sobremanera pecaminoso por el mandamiento.

Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

14 Porque ya sabemos que la ley es espiritual; mas yo soy carnal, vendido a sujeción del pecado.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 P orque lo que cometo, no lo entiendo; y ni el (bien) que quiero, hago; antes lo que aborrezco, aquello hago.

Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16 Y si lo que no quiero, esto hago, apruebo que la ley es buena.

Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17 D e manera que ya yo no obro aquello, sino el pecado que mora en mí.

Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18 Y yo sé que en mí (es a saber, en mi carne) no mora el bien, porque tengo el querer, mas efectuar el bien no lo alcanzo.

Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 P orque no hago el bien que quiero; pero el mal que no quiero, éste hago.

Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20 Y si hago lo que no quiero, ya no obro yo, sino el pecado que mora en mí.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21 A sí que, queriendo yo hacer el bien, hallo esta ley: Que el mal me es propio.

И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22 P orque con el hombre interior, me deleito con la ley de Dios;

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 m as veo otra ley en mis miembros, que se rebela contra la ley de mi mente, y que me lleva cautivo a la ley del pecado que está en mis miembros.

но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24 ¡ Miserable hombre de mí! ¿Quién me librará del cuerpo de esta muerte?

Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25 L a gracia de Dios, por Jesús, el Cristo, Señor nuestro. Así que, yo mismo con la mente sirvo a la ley de Dios, pero con la carne a la ley del pecado.

Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.