1 И ли не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

¶ ¿O ignoráis, hermanos (hablo con los que saben la ley), que la ley solamente se enseñorea del hombre entre tanto que vive?

2 З ащото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

Porque la mujer que está sujeta a marido, mientras el marido vive está obligada a la ley; mas muerto el marido, ella es libre de la ley del marido.

3 И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

Así que, viviendo el marido, se llamará adúltera si fuere de otro varón; mas si su marido muriere, es libre de la ley (del marido); de tal manera que no será adúltera si fuere de otro marido.

4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

Así también vosotros, hermanos míos, sois muertos a la ley en el cuerpo del Cristo, para que seáis de otro, del que resucitó de los muertos, para que fructifiquemos a Dios.

5 З ащото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;

Porque mientras vivíamos en la carne, los afectos de los pecados que eran por la ley, obraban en nuestros miembros fructificando a muerte.

6 н о сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Pero ahora somos libres de la ley de la muerte en la cual estábamos detenidos, para que sirvamos en novedad de Espíritu, y no en vejez de letra.

7 Т огава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

¶ ¿Qué pues diremos? ¿La ley es pecado? En ninguna manera. Pero yo no conocí el pecado sino por la ley; porque (tampoco) conocería la concupiscencia, si la ley no dijera: No codiciarás.

8 Н о грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Entonces el pecado, cuando hubo ocasión, obró en mí por el mandamiento toda concupiscencia. Porque sin la ley el pecado estaba como adormecido.

9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

Así que, yo sin la ley vivía por algún tiempo; mas venido el mandamiento, el pecado revivió, y yo morí;

10 н америх, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.

y hallé que el mismo mandamiento, que era para vida, para mí era mortal;

11 З ащото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

porque el pecado, habida ocasión, me engañó por el mandamiento, y por él me mató.

12 Т ъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

De manera que la ley a la verdad es santa, y el mandamiento santo, y justo, y bueno.

13 Т огава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¿Luego lo que es bueno, a mí me es hecho muerte? No; sino el pecado, que para mostrarse pecado por lo bueno, me obró la muerte, haciéndose pecado sobremanera pecaminoso por el mandamiento.

14 З ащото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¶ Porque ya sabemos que la ley es espiritual; mas yo soy carnal, vendido a sujeción del pecado.

15 З ащото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Porque lo que cometo, no lo entiendo; y ni el (bien) que quiero, hago; antes lo que aborrezco, aquello hago.

16 О баче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Y si lo que no quiero, esto hago, apruebo que la ley es buena.

17 З атова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

De manera que ya yo no obro aquello, sino el pecado que mora en mí.

18 З ащото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Y yo sé que en mí (es a saber, en mi carne) no mora el bien, porque tengo el querer, mas efectuar el bien no lo alcanzo.

19 З ащото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Porque no hago el bien que quiero; pero el mal que no quiero, éste hago.

20 Н о ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

Y si hago lo que no quiero, ya no obro yo, sino el pecado que mora en mí.

21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

Así que, queriendo yo hacer el bien, hallo esta ley: Que el mal me es propio.

22 З ащото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Porque con el hombre interior, me deleito con la ley de Dios;

23 н о в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

mas veo otra ley en mis miembros, que se rebela contra la ley de mi mente, y que me lleva cautivo a la ley del pecado que está en mis miembros.

24 О каян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

¡Miserable hombre de mí! ¿Quién me librará del cuerpo de esta muerte?

25 Б лагодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

La gracia de Dios, por Jesús, el Cristo, Señor nuestro. Así que, yo mismo con la mente sirvo a la ley de Dios, pero con la carne a la ley del pecado.