1 Т огава Иов в отговор рече:

Y respondió Job, y dijo:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

Muchas veces he oído cosas como éstas; consoladores molestos sois todos vosotros.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

¿Tendrán fin las palabras ventosas? O ¿qué es lo que te anima a responder?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

También yo hablaría como vosotros. Deseo que vuestra alma estuviera en lugar de la mía, que yo os tendría compañía en las palabras, y sobre vosotros movería mi cabeza.

5 & lt;Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

Pero yo os alentaría con mis palabras, y la consolación de mis labios detendría el dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Mas si hablo, mi dolor no cesa; y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Pero ahora me ha fatigado; tú has asolado toda mi compañía.

8 Н абръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Tú me has arrugado; el testigo es mi delgadez, que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su furor me arrebató, y me ha sido contrario; crujió sus dientes contra mí; contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Abrieron contra mí su boca; hirieron mis mejillas con afrenta; contra mí se juntaron todos.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

¶ Me ha entregado Dios al mentiroso, y en las manos de los impíos me hizo temblar.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Próspero estaba, y me desmenuzó; me arrebató por la cerviz, y me despedazó, y me puso por blanco suyo.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Me cercaron sus flecheros, partió mis riñones, y no perdonó; mi hiel derramó por tierra.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Me quebrantó de quebranto sobre quebranto; corrió contra mí como un gigante.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

Yo cosí cilicio sobre mi piel, y cargué mi cabeza de polvo.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está enlodado con lloro, y mis párpados entenebrecidos;

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

a pesar de no haber injusticia en mis manos, y de haber sido limpia mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

¡Oh tierra! No cubras mi sangre, y no haya lugar donde se esconda mi clamor.

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

Por cierto aun ahora en los cielos está mi testigo, y mi testimonio en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

Mis disputadores son mis amigos; mas a Dios destilarán mis ojos.

21 Д ано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

¡Deseo que pudiera disputar el hombre con Dios, como puede con su prójimo!

22 З ащото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

Mas los años contados vendrán, y yo andaré el camino por donde no volveré.