1 З а първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

Te alabaré, oh SEÑOR, con todo mi corazón; contaré todas tus maravillas.

2 Щ е се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

Me alegraré y me regocijaré en ti; cantaré a tu nombre, oh Altísimo;

3 П онеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

por haber sido mis enemigos vueltos atrás; caerán y perecerán delante de ti.

4 З ащото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

Porque has hecho mi juicio y mi causa; te has sentado en silla juzgando justicia.

5 И зобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

Reprendiste los gentiles, destruiste al malo, raíste el nombre de ellos para siempre y eternalmente.

6 Н еприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.

Oh enemigo, acabados son para siempre los asolamientos; y las ciudades que derribaste, su memoria pereció con ellas.

7 Н о Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,

Mas el SEÑOR permanecerá para siempre; ha dispuesto su trono para juicio.

8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

Y él juzgará el mundo con justicia; juzgará los pueblos con rectitud.

9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

Y será el SEÑOR refugio al humilde, refugio para el tiempo de angustia.

10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

Y en ti confiarán los que conocen tu nombre; por cuanto tú, oh SEÑOR, no desamparaste a los que te buscaron.

11 П ейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¶ Cantad al SEÑOR, el que habita en Sion. Noticiad en los pueblos sus obras.

12 З ащото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.

Porque demandando la sangre se acordó de ellos; no se olvidó del clamor de los humildes.

13 С мили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

Ten misericordia de mí, SEÑOR. Mira mi aflicción que padezco de los que me aborrecen, tú que me levantas de las puertas de la muerte;

14 З а да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

para que cuente yo todas tus alabanzas en las puertas de la hija de Sion, y me goce en tu salud.

15 Н ародите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

Se hundieron los gentiles en la fosa que hicieron; en la red que escondieron fue tomado su pie.

16 Г оспод е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

El SEÑOR fue conocido en el juicio que hizo; en la obra de sus manos fue enlazado el malo. (Meditación para siempre. Selah.)

17 Н ечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

Los malos volverán al Seol; todos los gentiles que se olvidan de Dios.

18 З ащото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

Porque no para siempre será olvidado el humilde; ni la esperanza de los pobres perecerá para siempre.

19 С тани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

Levántate, oh SEÑOR; no se fortalezca el hombre; sean juzgados los gentiles delante de ti.

20 Г осподи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

Pon, oh SEÑOR, temor en ellos: conozcan los gentiles que son hombres. (Selah.)