1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Con mi voz clamé a Dios, a Dios clamé, y él me escuchó.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

Al Señor busqué en el día de mi angustia; mi llaga desangraba de noche y no cesaba; mi alma no quería consuelo.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

Me acordaba de Dios, y gritaba; me quejaba, y desmayaba mi espíritu. (Selah.)

4 У държаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Tenías los párpados de mis ojos abiertos; estaba yo quebrantado, y no hablaba.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

Consideraba los días desde el principio, los años de los siglos.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

Me acordaba de mis canciones de noche; meditaba con mi corazón, y mi espíritu inquiría.

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

¿Desechará el Señor para siempre, y no volverá más a amar?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

¿Se ha acabado para siempre su misericordia? ¿Se ha acabado la palabra suya para generación y generación?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

¿Ha olvidado Dios el tener misericordia? ¿Ha encerrado con ira sus misericordias? (Selah.)

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

Y dije: Enfermedad mía es ésta; me acordaré de los años de la diestra del Altísimo,

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

¶ me acordaba de las obras de JAH; por tanto me acordé de tus maravillas antiguas.

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

Y meditaba en todas tus obras, y hablaba de tus hechos.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

Oh Dios, en santidad es tu camino: ¿Qué Dios grande como el Dios nuestro ?

14 Т и си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Tú eres el Dios que hace maravillas; tú hiciste notoria en los pueblos tu fortaleza.

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Con tu brazo redimiste a tu pueblo, a los hijos de Jacob y de José. (Selah.)

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

Te vieron las aguas, oh Dios; te vieron las aguas, temieron; y temblaron los abismos.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Las nubes echaron inundaciones de aguas; tronaron los cielos, y discurrieron tus rayos.

18 Г ласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

Anduvo en derredor el sonido de tus truenos; los relámpagos alumbraron el mundo; la tierra se estremeció y tembló.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

En el mar fue tu camino, y tus sendas en las muchas aguas; y tus pisadas no fueron conocidas.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Condujiste a tu pueblo como ovejas, por mano de Moisés y de Aarón.