1 ( По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

To the Overseer, for Jeduthun. -- A Psalm of Asaph. My voice to God, and I cry, my voice to God, And He hath given ear unto me.

2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

In a day of my distress the Lord I sought, My hand by night hath been spread out, And it doth not cease, My soul hath refused to be comforted.

3 С помням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

I remember God, and make a noise, I meditate, and feeble is my spirit. Selah.

4 У държаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Thou hast taken hold of the watches of mine eyes, I have been moved, and I speak not.

5 Р азмислих за древните дни, За годините на старите времена.

I have reckoned the days of old, The years of the ages.

6 С помням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

I remember my music in the night, With my heart I meditate, and my spirit doth search diligently:

7 Г оспод до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

To the ages doth the Lord cast off? Doth He add to be pleased no more?

8 П рестанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

Hath His kindness ceased for ever? The saying failed to all generations?

9 З абрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Hath God forgotten favours? Hath He shut up in anger His mercies? Selah.

10 Т огава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.

And I say: `My weakness is, The changes of the right hand of the Most High.'

11 Щ е спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,

I mention the doings of Jah, For I remember of old Thy wonders,

12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

And I have meditated on all Thy working, And I talk concerning Thy doings.

13 Б оже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?

O God, in holiness Thy way, Who a great god like God?

14 Т и си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

Thou the God doing wonders. Thou hast made known among the peoples Thy strength,

15 И зкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

Thou hast redeemed with strength Thy people, The sons of Jacob and Joseph. Selah.

16 В идяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

The waters have seen Thee, O God, The waters have seen Thee, They are afraid -- also depths are troubled.

17 О блаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

Poured out waters have thick clouds, The skies have given forth a noise, Also -- Thine arrows go up and down.

18 Г ласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

The voice of Thy thunder in the spheres, Lightnings have lightened the world, The earth hath trembled, yea, it shaketh.

19 П рез морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

In the sea Thy way, And Thy paths in many waters, And Thy tracks have not been known.

20 В одил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.

Thou hast led as a flock Thy people, By the hand of Moses and Aaron!