1 К огато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

When thou sittest to eat with a ruler, Thou considerest diligently that which before thee,

2 И наче ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

And thou hast put a knife to thy throat, If thou a man of appetite.

3 Н е пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

Have no desire to his dainties, seeing it lying food.

4 Н е се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

Labour not to make wealth, From thine own understanding cease, Dost thou cause thine eyes to fly upon it? Then it is not.

5 Х върляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

For wealth maketh to itself wings, As an eagle it flieth to the heavens.

6 Н е яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

Eat not the bread of an evil eye, And have no desire to his dainties,

7 З ащото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

For as he hath thought in his soul, so he, `Eat and drink,' saith he to thee, And his heart not with thee.

8 З алъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

Thy morsel thou hast eaten thou dost vomit up, And hast marred thy words that sweet.

9 Н е говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

In the ears of a fool speak not, For he treadeth on the wisdom of thy words.

10 Н е премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

Remove not a border of olden times, And into fields of the fatherless enter not,

11 З ащото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

For their Redeemer strong, He doth plead their cause with thee.

12 П редай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

Bring in to instruction thy heart, And thine ear to sayings of knowledge.

13 Д а не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

Withhold not from a youth chastisement, When thou smitest him with a rod he dieth not.

14 Т и, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

Thou with a rod smitest him, And his soul from Sheol thou deliverest.

15 С ине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

My son, if thy heart hath been wise, My heart rejoiceth, even mine,

16 Д а! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

And my reins exult when thy lips speak uprightly.

17 С ърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,

Let not thy heart be envious at sinners, But -- in the fear of Jehovah all the day.

18 З ащото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

For, is there a posterity? Then thy hope is not cut off.

19 Т и, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

Hear thou, my son, and be wise, And make happy in the way thy heart,

20 Н е бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

Be not thou among quaffers of wine, Among gluttonous ones of flesh,

21 З ащото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

For the quaffer and glutton become poor, And drowsiness clotheth with rags.

22 С лушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

Hearken to thy father, who begat thee, And despise not thy mother when she hath become old.

23 К упувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

Truth buy, and sell not, Wisdom, and instruction, and understanding,

24 Б ащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

The father of the righteous rejoiceth greatly, The begetter of the wise rejoiceth in him.

25 & lt;Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

Rejoice doth thy father and thy mother, Yea, she that bare thee is joyful.

26 С ине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

Give, my son, thy heart to me, And let thine eyes watch my ways.

27 З ащото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

For a harlot a deep ditch, And a strange woman a strait pit.

28 Д а! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

She also, as catching prey, lieth in wait, And the treacherous among men she increaseth.

29 К ому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

Who hath wo? who hath sorrow? Who hath contentions? who hath plaint? Who hath wounds without cause? Who hath redness of eyes?

30 Н а ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

Those tarrying by the wine, Those going in to search out mixed wine.

31 Н е гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

See not wine when it showeth itself red, When it giveth in the cup its colour, It goeth up and down through the upright.

32 & lt;Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

Its latter end -- as a serpent it biteth, And as a basilisk it stingeth.

33 О чите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

Thine eyes see strange women, And thy heart speaketh perverse things.

34 Д аже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

And thou hast been as one lying down in the heart of the sea, And as one lying down on the top of a mast.

35 У дариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?

`They smote me, I have not been sick, They beat me, I have not known. When I awake -- I seek it yet again!'