1 М ожеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

Dost thou draw leviathan with an angle? And with a rope thou lettest down -- his tongue?

2 М ожеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

Dost thou put a reed in his nose? And with a thorn pierce his jaw?

3 Щ е отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

Doth he multiply unto thee supplications? Doth he speak unto thee tender things?

4 Щ е направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

Doth he make a covenant with thee? Dost thou take him for a servant age-during?

5 М ожеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?

Dost thou play with him as a bird? And dost thou bind him for thy damsels?

6 Д ружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

(Feast upon him do companions, They divide him among the merchants!)

7 М ожеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

Dost thou fill with barbed irons his skin? And with fish-spears his head?

8 Т ури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.

Place on him thy hand, Remember the battle -- do not add!

9 Е то, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

Lo, the hope of him is found a liar, Also at his appearance is not one cast down?

10 Н яма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

None so fierce that he doth awake him, And who he before Me stationeth himself?

11 К ой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.

Who hath brought before Me and I repay? Under the whole heavens it mine.

12 Н яма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.

I do not keep silent concerning his parts, And the matter of might, And the grace of his arrangement.

13 К ой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}?

Who hath uncovered the face of his clothing? Within his double bridle who doth enter?

14 К ой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

The doors of his face who hath opened? Round about his teeth terrible.

15 & lt;Той> се гордее с наредените <си> люспи, Съединени заедно <като че ли> плътно запечатани;

A pride -- strong ones of shields, Shut up -- a close seal.

16 Е дната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

One unto another they draw nigh, And air doth not enter between them.

17 П рилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

One unto another they adhere, They stick together and are not separated.

18 К огато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

His sneezings cause light to shine, And his eyes as the eyelids of the dawn.

19 И з устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

Out of his mouth do flames go, sparks of fire escape.

20 И з ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне <над пламнали> тръстики.

Out of his nostrils goeth forth smoke, As a blown pot and reeds.

21 Д ишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.

His breath setteth coals on fire, And a flame from his mouth goeth forth.

22 Н а врата му обитава сила, И <всички> заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него.

In his neck lodge doth strength, And before him doth grief exult.

23 П ластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

The flakes of his flesh have adhered -- Firm upon him -- it is not moved.

24 С ърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

His heart firm as a stone, Yea, firm as the lower piece.

25 К огато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

From his rising are the mighty afraid, From breakings they keep themselves free.

26 М ечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

The sword of his overtaker standeth not, Spear -- dart -- and lance.

27 Т ой счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

He reckoneth iron as straw, brass as rotten wood.

28 С трелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

The son of the bow doth not cause him to flee, Turned by him into stubble are stones of the sling.

29 С опи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

As stubble have darts been reckoned, And he laugheth at the shaking of a javelin.

30 & lt;Като> остри камъни има по долните му части; Простира <като белези от> диканя върху тинята;

Under him sharp points of clay, He spreadeth gold on the mire.

31 П рави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

He causeth to boil as a pot the deep, The sea he maketh as a pot of ointment.

32 О става подир себе си светла диря, <Тъй щото> някой би помислил, че бездната е побеляла <от старост>.

After him he causeth a path to shine, One thinketh the deep to be hoary.

33 Н а земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

There is not on the earth his like, That is made without terror.

34 Т ой изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

Every high thing he doth see, He king over all sons of pride.