1 А з съм роза Саронова И долински крем.

As a lily among the thorns,

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

So my friend among the daughters!

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

As a citron among trees of the forest, So my beloved among the sons, In his shade I delighted, and sat down, And his fruit sweet to my palate.

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

He hath brought me in unto a house of wine, And his banner over me love,

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Sustain me with grape-cakes, Support me with citrons, for I sick with love.

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

His left hand under my head, And his right doth embrace me.

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

I have adjured you, daughters of Jerusalem, By the roes or by the hinds of the field, Stir not up nor wake the love till she please!

8 Г ласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

The voice of my beloved! lo, this -- he is coming, Leaping on the mountains, skipping on the hills.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

My beloved like to a roe, Or to a young one of the harts. Lo, this -- he is standing behind our wall, Looking from the windows, Blooming from the lattice.

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

My beloved hath answered and said to me, `Rise up, my friend, my fair one, and come away,

11 З ащото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

For lo, the winter hath passed by, The rain hath passed away -- it hath gone.

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

The flowers have appeared in the earth, The time of the singing hath come, And the voice of the turtle was heard in our land,

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

The fig-tree hath ripened her green figs, And the sweet-smelling vines have given forth fragrance, Rise, come, my friend, my fair one, yea, come away.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

My dove, in clefts of the rock, In a secret place of the ascent, Cause me to see thine appearance, Cause me to hear thy voice, For thy voice sweet, and thy appearance comely.

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Seize ye for us foxes, Little foxes -- destroyers of vineyards, Even our sweet-smelling vineyards.

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

My beloved mine, and I his, Who is delighting among the lilies,

17 Д огде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Till the day doth break forth, And the shadows have fled away, Turn, be like, my beloved, To a roe, or to a young one of the harts, On the mountains of separation!