1 Т огава Иов в отговор рече:

And Job answereth and saith: --

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

Hear ye diligently my word, And this is your consolation.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

Bear with me, and I speak, And after my speaking -- ye may deride.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

I -- to man my complaint? and if, wherefore May not my temper become short?

5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

Turn unto me, and be astonished, And put hand to mouth.

6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

Yea, if I have remembered, then I have been troubled. And my flesh hath taken fright.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

Wherefore do the wicked live? They have become old, Yea, they have been mighty in wealth.

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

Their seed is established, Before their face with them, And their offspring before their eyes.

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

Their houses peace without fear, Nor a rod of God upon them.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

His bullock hath eaten corn, and doth not loath. His cow bringeth forth safely, And doth not miscarry.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

They send forth as a flock their sucklings, And their children skip,

12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

They lift up at timbrel and harp, And rejoice at the sound of an organ.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

They wear out in good their days, And in a moment Sheol go down.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

And they say to God, `Turn aside from us, And the knowledge of Thy ways We have not desired.

15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

What the Mighty One that we serve Him? And what do we profit when we meet with Him?'

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

Lo, not in their hand their good, (The counsel of the wicked Hath been far from me.)

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

How oft is the lamp of the wicked extinguished, And come on them doth their calamity? Pangs He apportioneth in His anger.

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

They are as straw before wind, And as chaff a hurricane hath stolen away,

19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

God layeth up for his sons his sorrow, He giveth recompense unto him -- and he knoweth.

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

His own eyes see his destruction, And of the wrath of the Mighty he drinketh.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

For what his delight in his house after him, And the number of his months cut off?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

To God doth teach knowledge, And He the high doth judge?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

This dieth in his perfect strength, Wholly at ease and quiet.

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

His breasts have been full of milk, And marrow his bones doth moisten.

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

And this dieth with a bitter soul, And have not eaten with gladness.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

Together -- on the dust they lie down, And the worm doth cover them over.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

Lo, I have known your thoughts, And the devices against me ye do wrongfully.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

For ye say, `Where the house of the noble? And where the tent -- The tabernacles of the wicked?'

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

Have ye not asked those passing by the way? And their signs do ye not know?

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

That to a day of calamity is the wicked spared. To a day of wrath they are brought.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

Who doth declare to his face his way? And that which he hath done, Who doth give recompence to him?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

And he -- to the graves he is brought. And over the heap a watch is kept.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

Sweet to him have been the clods of the valley, And after him every man he draweth, And before him there is no numbering.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

And how do ye comfort me vanity, And in your answers hath been left trespass?