1 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
I say, then, Did God cast away His people? let it not be! for I also am an Israelite, of the seed of Abraham, of the tribe of Benjamin:
2 Н е е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, <казвайки:>
God did not cast away His people whom He knew before; have ye not known -- in Elijah -- what the Writing saith? how he doth plead with God concerning Israel, saying,
3 " Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат <да отнемат">.
`Lord, Thy prophets they did kill, and Thy altars they dug down, and I was left alone, and they seek my life;'
4 Н о що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
but what saith the divine answer to him? `I left to Myself seven thousand men, who did not bow a knee to Baal.'
5 Т ака и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
So then also in the present time a remnant according to the choice of grace there hath been;
6 Н о, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат.
and if by grace, no more of works, otherwise the grace becometh no more grace; and if of works, it is no more grace, otherwise the work is no more work.
7 Т огава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
What then? What Israel doth seek after, this it did not obtain, and the chosen did obtain, and the rest were hardened,
8 к акто е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
according as it hath been written, `God gave to them a spirit of deep sleep, eyes not to see, and ears not to hear,' -- unto this very day,
9 И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;
and David saith, `Let their table become for a snare, and for a trap, and for a stumbling-block, and for a recompense to them;
10 Д а се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".
let their eyes be darkened -- not to behold, and their back do Thou always bow down.'
11 Т огава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение <дойде> спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.
I say, then, Did they stumble that they might fall? let it not be! but by their fall the salvation to the nations, to arouse them to jealousy;
12 А , ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно <възстановяване!>
and if the fall of them the riches of a world, and the diminution of them the riches of nations, how much more the fulness of them?
13 З ащото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
For to you I speak -- to the nations -- inasmuch as I am indeed an apostle of nations, my ministration I do glorify;
14 д ано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.
if by any means I shall arouse to jealousy mine own flesh, and shall save some of them,
15 З ащото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?
for if the casting away of them a reconciliation of the world, what the reception -- if not life out of the dead?
16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.
and if the first-fruit holy, the lump also; and if the root holy, the branches also.
17 Н о, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
And if certain of the branches were broken off, and thou, being a wild olive tree, wast graffed in among them, and a fellow-partaker of the root and of the fatness of the olive tree didst become --
18 н е се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
do not boast against the branches; and if thou dost boast, thou dost not bear the root, but the root thee!
19 Н о ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
Thou wilt say, then, `The branches were broken off, that I might be graffed in;' right!
20 Д обре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
by unbelief they were broken off, and thou hast stood by faith; be not high-minded, but be fearing;
21 З ащото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
for if God the natural branches did not spare -- lest perhaps He also shall not spare thee.
22 В иж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
Lo, then, goodness and severity of God -- upon those indeed who fell, severity; and upon thee, goodness, if thou mayest remain in the goodness, otherwise, thou also shalt be cut off.
23 Т ака и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
And those also, if they may not remain in unbelief, shall be graffed in, for God is able again to graff them in;
24 П онеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!
for if thou, out of the olive tree, wild by nature, wast cut out, and, contrary to nature, wast graffed into a good olive tree, how much rather shall they, who according to nature, be graffed into their own olive tree?
25 З ащото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.
For I do not wish you to be ignorant, brethren, of this secret -- that ye may not be wise in your own conceits -- that hardness in part to Israel hath happened till the fulness of the nations may come in;
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
and so all Israel shall be saved, according as it hath been written, `There shall come forth out of Sion he who is delivering, and he shall turn away impiety from Jacob,
27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".
and this to them the covenant from Me, when I may take away their sins.'
28 К олкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
As regards, indeed, the good tidings, enemies on your account; and as regards the choice -- beloved on account of the fathers;
29 З ащото даровете и призванието от Бога са неотменими.
for unrepented of the gifts and the calling of God;
30 З ащото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
for as ye also once did not believe in God, and now did find kindness by the unbelief of these:
31 с ъщо така и те сега се не покоряват
so also these now did not believe, that in your kindness they also may find kindness;
32 З ащото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
for God did shut up together the whole to unbelief, that to the whole He might do kindness.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!
O depth of riches, and wisdom and knowledge of God! how unsearchable His judgments, and untraceable His ways!
34 З ащото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
for who did know the mind of the Lord? or who did become His counsellor?
35 и ли, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"
or who did first give to Him, and it shall be given back to him again?
36 З ащото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
because of Him, and through Him, and to Him the all things; to Him the glory -- to the ages. Amen.