1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

And there were certain in Antioch, in the assembly there, prophets and teachers; both Barnabas, and Simeon who is called Niger, and Lucius the Cyrenian, Manaen also -- Herod the tetrarch's foster-brother -- and Saul;

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

and in their ministering to the Lord and fasting, the Holy Spirit said, `Separate ye to me both Barnabas and Saul to the work to which I have called them,'

3 Т огава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

then having fasted, and having prayed, and having laid the hands on them, they sent away.

4 И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

These, indeed, then, having been sent forth by the Holy Spirit, went down to Seleucia, thence also they sailed to Cyprus,

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

and having come unto Salamis, they declared the word of God in the synagogues of the Jews, and they had also John a ministrant;

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

and having gone through the island unto Paphos, they found a certain magian, a false prophet, a Jew, whose name Bar-Jesus;

7 к ойто беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

who was with the proconsul Sergius Paulus, an intelligent man; this one having called for Barnabas and Saul, did desire to hear the word of God,

8 Н о магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

and there withstood them Elymas the magian -- for so is his name interpreted -- seeking to pervert the proconsul from the faith.

9 Н о Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

And Saul -- who also Paul -- having been filled with the Holy Spirit, and having looked stedfastly on him,

10 О , ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

said, `O full of all guile, and all profligacy, son of a devil, enemy of all righteousness, wilt thou not cease perverting the right ways of the Lord?

11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

and now, lo, a hand of the Lord upon thee, and thou shalt be blind, not seeing the sun for a season;' and presently there fell upon him a mist and darkness, and he, going about, was seeking some to lead by the hand;

12 Т огава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

then the proconsul having seen what hath come to pass, did believe, being astonished at the teaching of the Lord.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

And those about Paul having set sail from Paphos, came to Perga of Pamphylia, and John having departed from them, did turn back to Jerusalem,

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

and they having gone through from Perga, came to Antioch of Pisidia, and having gone into the synagogue on the sabbath-day, they sat down,

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

and after the reading of the law and of the prophets, the chief men of the synagogue sent unto them, saying, `Men, brethren, if there be a word in you of exhortation unto the people -- say on.'

16 П авел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

And Paul having risen, and having beckoned with the hand, said, `Men, Israelites, and those fearing God, hearken:

17 Б ог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

the God of this people Israel did choose our fathers, and the people He did exalt in their sojourning in the land of Egypt, and with an high arm did He bring them out of it;

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

and about a period of forty years He did suffer their manners in the wilderness,

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

and having destroyed seven nations in the land of Canaan, He did divide by lot to them their land.

20 С лед това <им> дава съдии до пророка Самуила.

`And after these things, about four hundred and fifty years, He gave judges -- till Samuel the prophet;

21 П осле поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

and thereafter they asked for a king, and God did give to them Saul, son of Kish, a man of the tribe of Benjamin, for forty years;

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

and having removed him, He did raise up to them David for king, to whom also having testified, he said, I found David, the of Jesse, a man according to My heart, who shall do all My will.

23 О т неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

`Of this one's seed God, according to promise, did raise to Israel a Saviour -- Jesus,

24 с лед като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

John having first preached, before his coming, a baptism of reformation to all the people of Israel;

25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

and as John was fulfilling the course, he said, Whom me do ye suppose to be? I am not, but, lo, he doth come after me, of whom I am not worthy to loose the sandal of feet.

26 Б ратя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

`Men, brethren, sons of the race of Abraham, and those among you fearing God, to you was the word of this salvation sent,

27 З ащото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

for those dwelling in Jerusalem, and their chiefs, this one not having known, also the voices of the prophets, which every sabbath are being read -- having judged -- did fulfill,

28 Б ез да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

and no cause of death having found, they did ask of Pilate that he should be slain,

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

and when they did complete all the things written about him, having taken down from the tree, they laid him in a tomb;

30 Н о Бог Го възкреси от мъртвите.

and God did raise him out of the dead,

31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

and he was seen for many days of those who did come up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses unto the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

`And we to you do proclaim good news -- that the promise made unto the fathers,

33 ч е Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

God hath in full completed this to us their children, having raised up Jesus, as also in the second Psalm it hath been written, My Son thou art -- I to-day have begotten thee.

34 А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

`And that He did raise him up out of the dead, no more to return to corruption, he hath said thus -- I will give to you the faithful kindnesses of David;

35 З ащото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

wherefore also in another he saith, Thou shalt not give Thy kind One to see corruption,

36 О баче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

for David, indeed, his own generation having served by the will of God, did fall asleep, and was added unto his fathers, and saw corruption,

37 А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

but he whom God did raise up, did not see corruption.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

`Let it therefore be known to you, men, brethren, that through this one to you is the forgiveness of sins declared,

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

and from all things from which ye were not able in the law of Moses to be declared righteous, in this one every one who is believing is declared righteous;

40 З атова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

see, therefore, it may not come upon you that hath been spoken in the prophets:

41 " Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

See, ye despisers, and wonder, and perish, because a work I -- I do work in your days, a work in which ye may not believe, though any one may declare to you.'

42 К огато си излизаха ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

And having gone forth out of the synagogue of the Jews, the nations were calling upon that on the next sabbath these sayings may be spoken to them,

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

and the synagogue having been dismissed, many of the Jews and of the devout proselytes did follow Paul and Barnabas, who, speaking to them, were persuading them to remain in the grace of God.

44 Н а следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

And on the coming sabbath, almost all the city was gathered together to hear the word of God,

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

and the Jews having seen the multitudes, were filled with zeal, and did contradict the things spoken by Paul -- contradicting and speaking evil.

46 Н о Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

And speaking boldly, Paul and Barnabas said, `To you it was necessary that first the word of God be spoken, and seeing ye do thrust it away, and do not judge yourselves worthy of the life age-during, lo, we do turn to the nations;

47 З ащото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

for so hath the Lord commanded us: I have set thee for a light of nations -- for thy being for salvation unto the end of the earth.'

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

And the nations hearing were glad, and were glorifying the word of the Lord, and did believe -- as many as were appointed to life age-during;

49 И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

and the word of the Lord was spread abroad through all the region.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

And the Jews stirred up the devout and honourable women, and the first men of the city, and did raise persecution against Paul and Barnabas, and did put them out from their borders;

51 А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

and they having shaken off the dust of their feet against them, came to Iconium,

52 А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

and the disciples were filled with joy and the Holy Spirit.