1 О бходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя <град>.

Go to and fro in streets of Jerusalem, And see, I pray you, and know, And seek in her broad places, if ye find a man, If there be one doing judgment, seeking stedfastness -- Then am I propitious to her.

2 З ащото, ако и да казват: <заклевам се в> живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

And if they say, `Jehovah liveth,' Surely to a falsehood they swear.

3 Г осподи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

Jehovah, Thine eyes, are they not on stedfastness? Thou hast smitten them, and they have not grieved, Thou hast consumed them, They have refused to receive instruction, They made their faces harder than a rock, They have refused to turn back.

4 Т огава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.

And I -- I said, `Surely these poor, They have been foolish, For they have not known the way of Jehovah, The judgment of their God.

5 Щ е се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

I get me to the great, and I speak with them, For they have known the way of Jehovah, The judgment of their God.' Surely they together have broken the yoke, They have drawn away the bands.

6 З атова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

Therefore smitten them hath a lion out of the forest, A wolf of the deserts doth spoil them, A leopard is watching over their cities, Every one who is going out of them is torn, For many have been their transgressions, Mighty have been their backslidings.

7 К ак ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

For this I am not propitious to thee, Thy sons have forsaken Me, And are satisfied by that which is not god, I satisfy them, and they commit adultery, And at the house of a harlot They gather themselves together.

8 З аран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

Fed horses -- they have been early risers, Each to the wife of his neighbour they neigh.

9 Н яма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

For these do I not lay a charge? An affirmation of Jehovah, And on a nation such as this, Doth not My soul avenge itself?

10 К ачете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

Go ye up on her walls, and destroy, And a completion make not, Turn aside her branches, for they not Jehovah's,

11 З ащото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

For dealt treacherously against Me have the house of Israel, And the house of Judah, an affirmation of Jehovah.

12 О трекоха се от Господа, Казвайки: Не Той <ни заплашва с това>; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

They have lied against Jehovah, And they say, ` not He, Nor come in against us doth evil, Yea, sword and famine we do not see.

13 П ророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

And the prophets become wind, And the word is not in them,' -- thus it is done by them.

14 З атова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

Therefore, thus said Jehovah, God of Hosts, Because of your speaking this word, Lo, I am making My words in thy mouth become fire, And this people wood, and it hath devoured them.

15 Е то, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

Lo, I am bringing against you a nation from afar, O house of Israel, an affirmation of Jehovah, A nation -- strong it, a nation -- from of old it, A nation -- thou knowest not its tongue, Nor understandest what it speaketh.

16 Т улът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

Its quiver as an open sepulchre, All of them -- mighty ones.

17 Щ е изпояждат жетвата ти и хляба ти, <Които> синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

And it hath consumed thy harvest and thy bread, They consume thy sons, and thy daughters, It consumeth thy flock, and thy herd, It consumeth thy vine, and thy fig-tree, It maketh poor thy fenced cities, In which thou art trusting -- by the sword.

18 Н о и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

And even in those days, an affirmation of Jehovah, I do not make you a completion.

19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

And it hath come to pass, when ye say, `For what hath Jehovah our God done to us all these?' That thou hast said unto them, `As ye have forsaken Me, And serve the gods of a foreigner in your land, So do ye serve strangers in a land not yours.

20 И звестете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

Declare ye this in the house of Jacob, And sound ye it in Judah, saying,

21 Ч уйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

Hear ye, I pray you, this, O people, foolish and without heart, Eyes they have, and they see not, Ears they have, and they hear not.

22 Н е се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?

Me do ye not fear, an affirmation of Jehovah? From My presence are ye not pained? Who hath made sand the border of the sea, A limit age-during, and it passeth not over it, They shake themselves, and they are not able, Yea, sounded have its billows, and they pass not over.

23 Н о тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

And this people hath an apostate and rebellious heart, They have turned aside, and they go on.

24 Н е казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

And they have not said in their heart, `Let us fear, we pray you, Jehovah our God, who is giving rain, The sprinkling and the gathered, in its season, The appointed weeks of harvest He keepeth for us.'

25 В ашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

Your iniquities have turned these away, And your sins have kept the good from you.

26 З ащото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

For the wicked have been found among My people. It looketh about the covering of snares, They have set up a trap -- men they capture.

27 К акто клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с <плод на> измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.

As a cage full of fowls, So their houses are full of deceit, Therefore they have been great, and are rich.

28 О тлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

They have been fat, they have shone, Yea, they have overpassed the acts of the evil, Judgment they have not judged, The judgment of the fatherless -- and they prosper, And the judgment of the needy they have not judged.

29 Н яма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

For these do not I inspect, an affirmation of Jehovah, On a nation such as this, Doth not My soul avenge itself?

30 У дивително и ужасно нещо стана в <тая> страна:

An astonishing and horrible thing hath been in the land.

31 П ророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното <следствие> на това?

The prophets have prophesied falsely, And the priests bear rule by their means, And My people have loved so, And what do they at its latter end?