1 З ащото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

For the law having a shadow of the coming good things -- not the very image of the matters, every year, by the same sacrifices that they offer continually, is never able to make perfect those coming near,

2 Д ругояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

since, would they not have ceased to be offered, because of those serving having no more conscience of sins, having once been purified?

3 Н о в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

but in those is a remembrance of sins every year,

4 З ащото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

for it is impossible for blood of bulls and goats to take away sins.

5 З атова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Wherefore, coming into the world, he saith, `Sacrifice and offering Thou didst not will, and a body Thou didst prepare for me,

6 В сеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

in burnt-offerings, and concerning sin-offerings, Thou didst not delight,

7 Т огава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

then I said, Lo, I come, (in a volume of the book it hath been written concerning me,) to do, O God, Thy will;'

8 К ато казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

saying above -- `Sacrifice, and offering, and burnt-offerings, and concerning sin-offering Thou didst not will, nor delight in,' -- which according to the law are offered --

9 п осле казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

then he said, `Lo, I come to do, O God, Thy will;' he doth take away the first that the second he may establish;

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

in the which will we are having been sanctified through the offering of the body of Jesus Christ once,

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

and every priest, indeed, hath stood daily serving, and the same sacrifices many times offering, that are never able to take away sins.

12 н о Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

And He, for sin one sacrifice having offered -- to the end, did sit down on the right hand of God, --

13 т а оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

as to the rest, expecting till He may place his enemies his footstool,

14 З ащото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

for by one offering he hath perfected to the end those sanctified;

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

and testify to us also doth the Holy Spirit, for after that He hath said before,

16 Е то заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

`This the covenant that I will make with them after those days, saith the Lord, giving My laws on their hearts, and upon their minds I will write them,'

17 " И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

and `their sins and their lawlessness I will remember no more;'

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

and where forgiveness of these, there is no more offering for sin.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

Having, therefore, brethren, boldness for the entrance into the holy places, in the blood of Jesus,

20 п рез новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

which way he did initiate for us -- new and living, through the vail, that is, his flesh --

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

and a high priest over the house of God,

22 н ека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

may we draw near with a true heart, in full assurance of faith, having the hearts sprinkled from an evil conscience, and having the body bathed with pure water;

23 н ека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

may we hold fast the unwavering profession of the hope, (for faithful He who did promise),

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

and may we consider one another to provoke to love and to good works,

25 к ато не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

not forsaking the assembling of ourselves together, as a custom of certain, but exhorting, and so much the more as ye see the day coming nigh.

26 З ащото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

For we -- willfully sinning after the receiving the full knowledge of the truth -- no more for sins doth there remain a sacrifice,

27 н о едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

but a certain fearful looking for of judgment, and fiery zeal, about to devour the opposers;

28 Н якой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

any one who did set at nought a law of Moses, apart from mercies, by two or three witnesses, doth die,

29 & lt;тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

of how much sorer punishment shall he be counted worthy who the Son of God did trample on, and the blood of the covenant did count a common thing, in which he was sanctified, and to the Spirit of the grace did despite?

30 З ащото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

for we have known Him who is saying, `Vengeance Mine, I will recompense, saith the Lord;' and again, `The Lord shall judge His people;' --

31 С трашно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

fearful the falling into the hands of a living God.

32 П рипомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

And call to your remembrance the former days, in which, having been enlightened, ye did endure much conflict of sufferings,

33 к ога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

partly both with reproaches and tribulations being made spectacles, and partly having become partners of those so living,

34 З ащото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

for also with my bonds ye sympathised, and the robbery of your goods with joy ye did receive, knowing that ye have in yourselves a better substance in the heavens, and an enduring one.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

Ye may not cast away, then, your boldness, which hath great recompense of reward,

36 З ащото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

for of patience ye have need, that the will of God having done, ye may receive the promise,

37 " Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

for yet a very very little, He who is coming will come, and will not tarry;

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

and `the righteous by faith shall live,' and `if he may draw back, My soul hath no pleasure in him,'

39 Н ие, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

and we are not of those drawing back to destruction, but of those believing to a preserving of soul.