1 Т огава първосвещеникът рече: Така ли е това?

And the chief priest said, `Are then these things so?'

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

and he said, `Men, brethren, and fathers, hearken: The God of the glory did appear to our father Abraham, being in Mesopotamia, before his dwelling in Haran,

3 " Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

and He said to him, Go forth out of thy land, and out of thy kindred, and come to a land that I shall shew thee.

4 Т огава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

`Then having come forth out of the land of the Chaldeans, he dwelt in Haran, and from thence, after the death of his father, He did remove him to this land wherein ye now dwell,

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

and He gave him no inheritance in it, not even a footstep, and did promise to give it to him for a possession, and to his seed after him -- he having no child.

6 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

`And God spake thus, That his seed shall be sojourning in a strange land, and they shall cause it to serve, and shall do it evil four hundred years,

7 Н о Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

and the nation whom they shall serve I will judge, said God; and after these things they shall come forth and shall do Me service in this place.

8 И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

`And He gave to him a covenant of circumcision, and so he begat Isaac, and did circumcise him on the eighth day, and Isaac Jacob, and Jacob -- the twelve patriarchs;

9 А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

and the patriarchs, having been moved with jealousy, sold Joseph to Egypt, and God was with him,

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

and did deliver him out of all his tribulations, and gave him favour and wisdom before Pharaoh king of Egypt, and he did set him -- governor over Egypt and all his house.

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

`And there came a dearth upon all the land of Egypt and Canaan, and great tribulation, and our fathers were not finding sustenance,

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

and Jacob having heard that there was corn in Egypt, sent forth our fathers a first time;

13 и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

and at the second time was Joseph made known to his brethren, and Joseph's kindred became manifest to Pharaoh,

14 И осиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

and Joseph having sent, did call for his father Jacob, and all his kindred -- with seventy and five souls --

15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

and Jacob went down to Egypt, and died, himself and our fathers,

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

and they were carried over into Sychem, and were laid in the tomb that Abraham bought for a price in money from the sons of Emmor, of Sychem.

17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

`And according as the time of the promise was drawing nigh, which God did swear to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt,

18 д окле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

till another king rose, who had not known Joseph;

19 Т ой с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

this one, having dealt subtilely with our kindred, did evil to our fathers, causing to expose their babes, that they might not live;

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

in which time Moses was born, and he was fair to God, and he was brought up three months in the house of his father;

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

and he having been exposed, the daughter of Pharaoh took him up, and did rear him to herself for a son;

22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

and Moses was taught in all wisdom of the Egyptians, and he was powerful in words and in works.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

`And when forty years were fulfilled to him, it came upon his heart to look after his brethren, the sons of Israel;

24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

and having seen a certain one suffering injustice, he did defend, and did justice to the oppressed, having smitten the Egyptian;

25 м ислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

and he was supposing his brethren to understand that God through his hand doth give salvation; and they did not understand.

26 Н а следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

`On the succeeding day, also, he shewed himself to them as they are striving, and urged them to peace, saying, Men, brethren are ye, wherefore do ye injustice to one another?

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

and he who is doing injustice to the neighbour, did thrust him away, saying, Who set thee a ruler and a judge over us?

28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

to kill me dost thou wish, as thou didst kill yesterday the Egyptian?

29 П оради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

`And Moses fled at this word, and became a sojourner in the land of Midian, where he begat two sons,

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

and forty years having been fulfilled, there appeared to him in the wilderness of mount Sinai a messenger of the Lord, in a flame of fire of a bush,

31 А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

and Moses having seen did wonder at the sight; and he drawing near to behold, there came a voice of the Lord unto him,

32 " Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

I the God of thy fathers; the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob. `And Moses having become terrified, durst not behold,

33 И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

and the Lord said to him, Loose the sandal of thy feet, for the place in which thou hast stood is holy ground;

34 В идях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

seeing I have seen the affliction of My people that in Egypt, and their groaning I did hear, and came down to deliver them; and now come, I will send thee to Egypt.

35 Т ози Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

`This Moses, whom they did refuse, saying, Who did set thee a ruler and a judge? this one God a ruler and a redeemer did send, in the hand of a messenger who appeared to him in the bush;

36 Т ой ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

this one did bring them forth, having done wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red Sea, and in the wilderness forty years;

37 Т ова е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

this is the Moses who did say to the sons of Israel: A prophet to you shall the Lord your God raise up out of your brethren, like to me, him shall ye hear.

38 Т ова е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

`This is he who was in the assembly in the wilderness, with the messenger who is speaking to him in the mount Sinai, and with our fathers who did receive the living oracles to give to us;

39 к огото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

to whom our fathers did not wish to become obedient, but did thrust away, and turned back in their hearts to Egypt,

40 к азвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

saying to Aaron, Make to us gods who shall go on before us, for this Moses, who brought us forth out of the land of Egypt, we have not known what hath happened to him.

41 И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

`And they made a calf in those days, and brought a sacrifice to the idol, and were rejoicing in the works of their hands,

42 З атова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

and God did turn, and did give them up to do service to the host of the heaven, according as it hath been written in the scroll of the prophets: Slain beasts and sacrifices did ye offer to Me forty years in the wilderness, O house of Israel?

43 & lt;Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

and ye took up the tabernacle of Moloch, and the star of your god Remphan -- the figures that ye made to bow before them, and I will remove your dwelling beyond Babylon.

44 С кинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

`The tabernacle of the testimony was among our fathers in the wilderness, according as He did direct, who is speaking to Moses, to make it according to the figure that he had seen;

45 к оято нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

which also our fathers having in succession received, did bring in with Joshua, into the possession of the nations whom God did drive out from the presence of our fathers, till the days of David,

46 к ойто придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

who found favour before God, and requested to find a tabernacle for the God of Jacob;

47 А Соломон му построи дом.

and Solomon built Him an house.

48 Н о Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

`But the Most High in sanctuaries made with hands doth not dwell, according as the prophet saith:

49 " Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

The heaven My throne, and the earth My footstool; what house will ye build to Me? saith the Lord, or what the place of My rest?

50 Н е направи ли Моята ръка всичко това?"

hath not My hand made all these things?

51 К оравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

`Ye stiff-necked and uncircumcised in heart and in ears! ye do always the Holy Spirit resist; as your fathers -- also ye;

52 К ого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

which of the prophets did not your fathers persecute? and they killed those who declared before about the coming of the Righteous One, of whom now ye betrayers and murderers have become,

53 в ие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

who received the law by arrangement of messengers, and did not keep.'

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

And hearing these things, they were cut to the hearts, and did gnash the teeth at him;

55 А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

and being full of the Holy Spirit, having looked stedfastly to the heaven, he saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

and he said, `Lo, I see the heavens having been opened, and the Son of Man standing on the right hand of God.'

57 Н о те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

And they, having cried out with a loud voice, stopped their ears, and did rush with one accord upon him,

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

and having cast him forth outside of the city, they were stoning -- and the witnesses did put down their garments at the feet of a young man called Saul --

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

and they were stoning Stephen, calling and saying, `Lord Jesus, receive my spirit;'

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

and having bowed the knees, he cried with a loud voice, `Lord, mayest thou not lay to them this sin;' and this having said, he fell asleep.