1 И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

What, then, shall we say Abraham our father, to have found, according to flesh?

2 З ащото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

for if Abraham by works was declared righteous, he hath to boast -- but not before god;

3 П онеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

for what doth the writing say? `And Abraham did believe God, and it was reckoned to him -- to righteousness;'

4 А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

and to him who is working, the reward is not reckoned of grace, but of debt;

5 а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

and to him who is not working, and is believing upon Him who is declaring righteous the impious, his faith is reckoned -- to righteousness:

6 К акто и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

even as David also doth speak of the happiness of the man to whom God doth reckon righteousness apart from works:

7 " Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

`Happy they whose lawless acts were forgiven, and whose sins were covered;

8 Б лажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

happy the man to whom the Lord may not reckon sin.'

9 П рочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

this happiness, then, upon the circumcision, or also upon the uncircumcision -- for we say that the faith was reckoned to Abraham -- to righteousness?

10 т о как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

how then was it reckoned? he being in circumcision, or in uncircumcision? not in circumcision, but in uncircumcision;

11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

and a sign he did receive of circumcision, a seal of the righteousness of the faith in the uncircumcision, for his being father of all those believing through uncircumcision, for the righteousness also being reckoned to them,

12 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

and father of circumcision to those not of circumcision only, but who also walk in the steps of the faith, that in the uncircumcision of our father Abraham.

13 П онеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

For not through law the promise to Abraham, or to his seed, of his being heir of the world, but through the righteousness of faith;

14 З ащото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

for if they who are of law heirs, the faith hath been made void, and the promise hath been made useless;

15 п онеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

for the law doth work wrath; for where law is not, neither transgression.

16 З атова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

Because of this of faith, that according to grace, for the promise being sure to all the seed, not to that which of the law only, but also to that which of the faith of Abraham,

17 ( както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

who is father of us all (according as it hath been written -- `A father of many nations I have set thee,') before Him whom he did believe -- God, who is quickening the dead, and is calling the things that be not as being.

18 & lt;Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

Who, against hope in hope did believe, for his becoming father of many nations according to that spoken: `So shall thy seed be;'

19 Б ез да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, -

and not having been weak in the faith, he did not consider his own body, already become dead, (being about a hundred years old,) and the deadness of Sarah's womb,

20 о баче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

and at the promise of God did not stagger in unbelief, but was strengthened in faith, having given glory to God,

21 у верен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни.

and having been fully persuaded that what He hath promised He is able also to do:

22 З атова му се вмени за правда.

wherefore also it was reckoned to him to righteousness.

23 Т ова пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

And it was not written on his account alone, that it was reckoned to him,

24 н о и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

but also on ours, to whom it is about to be reckoned -- to us believing on Him who did raise up Jesus our Lord out of the dead,

25 К ойто биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

who was delivered up because of our offences, and was raised up because of our being declared righteous.