Исая 41 ~ Isaiah 41

picture

1 М ълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.

Keep silent towards Me, O isles, And the peoples pass on power, They come nigh, then they speak, `Together -- to judgment we draw near.'

2 К ой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.

Who stirred up from the east a righteous one? He calleth him to His foot, He giveth before him nations, And kings He causeth him to rule, He giveth as dust his sword, As driven stubble his bow.

3 П огонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.

He pursueth them, he passeth over in safety A path with his feet he entereth not.

4 К ой издействува и извърши това, Като повика <още> в началото <бъдещите> родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.

Who hath wrought and done, Calling the generations from the first? I, Jehovah, the first, and with the last I He.

5 О стровите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.

Seen have isles and fear, ends of the earth tremble, They have drawn near, yea, they come.

6 В секи помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!

Each his neighbour they help, And to his brother he saith, `Be strong.'

7 И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.

And strengthen doth an artizan the refiner, A smoother a hammer, Him who is beating an anvil, Saying, `For joining it good,' And he strengtheneth it with nails, it is not moved!

8 Н о ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,

-- And thou, O Israel, My servant, Jacob, whom I have chosen, Seed of Abraham, My lover,

9 Т и, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,

Whom I have taken hold of, from the ends of the earth, And from its near places I have called thee, And I say to thee, My servant Thou, I have chosen thee, and not rejected thee.

10 Н е бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,

Be not afraid, for with thee I, Look not around, for I thy God, I have strengthened thee, Yea, I have helped thee, yea, I upheld thee, With the right hand of My righteousness.

11 Е то, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.

Lo, all those displeased with thee, They are ashamed and blush, They are as nothing, yea, perish Do the men who strive with thee.

12 Щ е потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.

Thou seekest them, and findest them not, The men who debate with thee, They are as nothing, yea, as nothing, The men who war with thee.

13 З ащото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.

For I, Jehovah thy God, Am strengthening thy right hand, He who is saying to thee, `Fear not, I have helped thee.'

14 Н е бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.

Fear not, O worm Jacob, ye men of Israel, I helped thee, an affirmation of Jehovah, Even thy redeemer, the Holy One of Israel.

15 Е то, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;

Lo, I have set thee for a new sharp threshing instrument, Possessing teeth, thou threshest mountains, And beatest small, and hills as chaff thou makest.

16 Щ е ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.

Thou winnowest them, and a wind lifteth them up, And a whirlwind scattereth them, And thou -- thou rejoicest in Jehovah, In the Holy One of Israel dost boast thyself.

17 & lt;Когато> сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.

The poor and the needy are seeking water, And there is none, Their tongue with thirst hath failed, I, Jehovah do answer them, The God of Israel -- I forsake them not.

18 Щ е отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.

I open on high places rivers, And in midst of valleys fountains, I make a wilderness become a pond of water, And a dry land become springs of water.

19 В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,

I give in a wilderness the cedar, Shittah, and myrtle, and oil-tree, I set in a desert the fir-pine and box-wood together.

20 З а да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.

So that they see, and know, And regard, and act wisely together, For the hand of Jehovah hath done this, And the Holy One of Israel hath prepared it.

21 П редставете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.

Bring near your cause, saith Jehovah, Bring nigh your mighty ones, saith the king of Jacob.

22 Н ека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, <кажете> какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,

They bring nigh, and declare to us that which doth happen, The first things -- what they declare ye, And we set our heart, and know their latter end, Or the coming things cause us to hear.

23 И звестете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте <някакво> добро или <някакво> зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.

Declare the things that are coming hereafter, And we know that ye gods, Yea, ye may do good or do evil, And we look around and see together.

24 Е то, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.

Lo, ye of nothing, and your work of nought, An abomination -- it fixeth on you.

25 И здигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.

I have stirred up from the north, And he cometh, From the rising of the sun he calleth in My name, And he cometh in prefects as clay, And as a potter treadeth down mire.

26 К ой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: <Той има право?> Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.

Who hath declared from the first, and we know? And beforetime, and we say, `Righteous?' yea, there is none declaring, Yea, there is none proclaiming, Yea, there is none hearing your sayings.

27 П ръв <Аз рекох> на Сиона: Ето <ги>! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.

First to Zion, Behold, behold them, And to Jerusalem one proclaiming tidings I give,

28 З ащото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.

And I see that there is no man, Yea, of these that there is no counsellor, And I ask them, and they return word:

29 Е то, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.

`Lo, all of them vanity, Nought their works, Wind and emptiness their molten images!'