1 К олко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

As the chorus of `Mahanaim.' How beautiful were thy feet with sandals, O daughter of Nadib. The turnings of thy sides as ornaments, Work of the hands of an artificer.

2 П ъпът ти е <като> обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е <като> житен копен ограден с кремове;

Thy waist a basin of roundness, It lacketh not the mixture, Thy body a heap of wheat, fenced with lilies,

3 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета;

Thy two breasts as two young ones, twins of a roe,

4 Ш ията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са <като> водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

Thy neck as a tower of the ivory, Thine eyes pools in Heshbon, near the gate of Bath-Rabbim, Thy face as a tower of Lebanon looking to Damascus,

5 Г лавата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците <им>.

Thy head upon thee as Carmel, And the locks of thy head as purple, The king is bound with the flowings!

6 К олко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията <си!>

How fair and how pleasant hast thou been, O love, in delights.

7 Т ова твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

This thy stature hath been like to a palm, And thy breasts to clusters.

8 Р екох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки,

I said, `Let me go up on the palm, Let me lay hold on its boughs, Yea, let thy breasts be, I pray thee, as clusters of the vine, And the fragrance of thy face as citrons,

9 И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

And thy palate as the good wine --' Flowing to my beloved in uprightness, Strengthening the lips of the aged!

10 А з съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

I my beloved's, and on me his desire.

11 Д ойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

Come, my beloved, we go forth to the field,

12 Д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

We lodge in the villages, we go early to the vineyards, We see if the vine hath flourished, The sweet smelling-flower hath opened. The pomegranates have blossomed, There do I give to thee my loves;

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

The mandrakes have given fragrance, And at our openings all pleasant things, New, yea, old, my beloved, I laid up for thee!