1 М ъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

Wisdom hath builded her house, She hath hewn out her pillars -- seven.

2 З акла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

She hath slaughtered her slaughter, She hath mingled her wine, Yea, she hath arranged her table.

3 И зпрати слугите си, Вика по високите места на града:

She hath sent forth her damsels, She crieth on the tops of the high places of the city:

4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

`Who simple? let him turn aside hither.' Whoso lacketh heart: she hath said to him,

5 Е лате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

`Come, eat of my bread, And drink of the wine I have mingled.

6 О ставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

Forsake ye, the simple, and live, And be happy in the way of understanding.

7 К ойто поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия <лепва> на себе си петно.

The instructor of a scorner Is receiving for it -- shame, And a reprover of the wicked -- his blemish.

8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

Reprove not a scorner, lest he hate thee, Give reproof to the wise, and he loveth thee.

9 Д авай <наставление> на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

Give to the wise, and he is wiser still, Make known to the righteous, And he increaseth learning.

10 С трах от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

The commencement of wisdom the fear of Jehovah, And a knowledge of the Holy Ones understanding.

11 З ащото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

For by me do thy days multiply, And added to thee are years of life.

12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

If thou hast been wise, thou hast been wise for thyself, And thou hast scorned -- thyself bearest.

13 Б езумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

A foolish woman noisy, Simple, and hath not known what.

14 С еди при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

And she hath sat at the opening of her house, On a throne -- the high places of the city,

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, <като им казва:>

To call to those passing by the way, Who are going straight their paths.

16 К ойто е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

`Who simple? let him turn aside hither.' And whoso lacketh heart -- she said to him,

17 К радените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

`Stolen waters are sweet, And hidden bread is pleasant.'

18 Н о той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

And he hath not known that Rephaim there, In deep places of Sheol her invited ones!